1 Т огава Йов отговори:

2 М ного такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

3 С вършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

4 И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

7 Н о сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 П окрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

9 Р азкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 З япат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

11 Б ог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

13 С трелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

15 В ретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

16 л ицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 а ко и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

18 О , земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

20 М оите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

21 д ано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!

22 З ащото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.