1 И ма време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето:

2 в реме за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

3 в реме за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

4 в реме за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;

5 в реме за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;

6 в реме за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;

7 в реме за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;

8 в реме за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

9 К аква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

10 В идях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

12 П ознах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;

13 и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.

14 П ознах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.

15 К аквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.

16 В идях още под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието, и мястото на правдата, а там - неправдата. Изводи за живота

17 К азах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 К азах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

19 З ащото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

20 В сички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

21 К ой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?

22 И така, видях, че за човека няма по-добро освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?