1 З емният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 К акто на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

3 т ака на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

5 Т ялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

7 П омни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 О кото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 н яма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

12 М оре ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 т огава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

15 т ака че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

16 Д отегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 К акво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

18 д а го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

19 Д окога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

20 А ко съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.