1 И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и те стигнат годините, когато ще кажеш: Нямам наслада от тях;

2 п реди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите и да се върнат облаците след дъжда;

3 к огато стражите на къщата ще треперят и силните мъже ще се прегърбят, и онези, които мелят, ще престанат, защото намаляха, и на онези, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

4 к огато вратите ще се затворят при пътя, като отслабне гласът на мелницата; и при гласа на птицата ще стане човек и всички звукове на песента ще отслабнат;

5 о ще когато ще се боят от всичко, което е високо, и ще треперят в пътя; когато бадемът разцъфти и скакалецът натегне, и всяко желание изчезне; защото човек отива във вечния си дом и жалеещите обикалят улиците;

6 п реди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша или се строши стомната при извора, или се счупи колелото над кладенеца

7 и се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал.

8 С уета на суетите, казва проповедникът, всичко е суета. Заключение: живот в светлината на вечността

9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, толкова повече поучаваше хората на знание; а най-вече измисляше и издирваше, и нареждаше много притчи.

10 П роповедникът се стараеше да намери угодни думи и това, което беше с правота написано, думи на истина.

11 Д умите на мъдрите са като остени; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, дадени от единия пастир.

12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание, че правене на много книги няма край и много четене е труд на плътта.

13 Н ека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.

14 З ащото относно всяко скрито нещо Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло.