1 ( По слав. 21.) За първия певец, по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

3 Н о Ти си Святият, Който си възцарен между Израелевите хваления.

4 Н а Теб уповаваха бащите ни, уповаваха - и Ти ги избави.

5 К ъм Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

7 В сички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

9 Н о Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

10 н а Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 Д а не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

12 М ного телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

13 О твориха срещу мен устата си - като лъв, който граби и реве.

14 Р азлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

15 С илата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 З ащото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

17 М ога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

18 Р азделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

19 Н о Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 И збави от меч душата ми, живота ми - от силата на кучето.

21 И збави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израелевото потомство.

24 З ащото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

25 О т Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

28 з ащото царството е на Господа и Той владее над народите.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

30 н еговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.