Йов - 3

picture

1 С лед това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 Й ов проговори:

3 Д а погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 Д а бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 Т ъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 Е то, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 Д а я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 з ащото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 З ащо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 З аедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 и ли с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 и ли като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 Т ам нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 З аедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 Т ам са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 З ащо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 к оито копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 к оито много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 З ащо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 З ащото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 З ащото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.