1 С лед това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 Й ов проговори:
3 Д а погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Д а бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.
5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Т ъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.
7 Е то, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.
8 Д а я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Д а изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;
10 з ащото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.
11 З ащо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 З ащо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?
13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.
14 З аедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;
15 и ли с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;
16 и ли като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.
17 Т ам нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.
18 З аедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.
19 Т ам са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.
20 З ащо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,
21 к оито копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -
22 к оито много се радват и веселят, когато намерят гроба?
23 З ащо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?
24 З ащото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.
25 З ащото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.