1 ( По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

2 п реди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

3 П ревръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

4 З ащото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

6 с утрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

7 З ащото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

8 П оложил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

11 К ой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Н аучи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

13 В ърни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Н асити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.