1 ( По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

Señor, tú nos has sido refugio de generación en generación.

2 п реди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

Antes que nacieran los montes y formaras la tierra y el mundo, desde el siglo y hasta el siglo, tú eres Dios.

3 П ревръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

Vuelves a convertir en polvo al hombre y dices: «¡Convertíos, hijos de los hombres!»

4 З ащото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

Ciertamente mil años delante de tus ojos son como el día de ayer, que pasó, y como una de las vigilias de la noche.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

Los arrebatas como con torrente de aguas; son como un sueño. Como la hierba que crece en la mañana:

6 с утрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

en la mañana florece y crece; a la tarde es cortada y se seca.

7 З ащото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

Ciertamente con tu furor somos consumidos y con tu ira somos turbados.

8 П оложил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

Pusiste nuestras maldades delante de ti, nuestros yerros a la luz de tu rostro.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

Ciertamente todos nuestros días declinan a causa de tu ira; acabamos nuestros años como un pensamiento.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

Los días de nuestra edad son setenta años. Si en los más robustos son ochenta años, con todo, su fortaleza es molestia y trabajo, porque pronto pasan y volamos.

11 К ой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¿Quién conoce el poder de tu ira, y tu indignación según el temor que te es debido?

12 Н аучи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

Enséñanos de tal modo a contar nuestros días que traigamos al corazón sabiduría.

13 В ърни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

¡Vuélvete, Jehová! ¿Hasta cuándo? ¡Ten compasión de tus siervos!

14 Н асити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

De mañana sácianos de tu misericordia, y cantaremos y nos alegraremos todos nuestros días.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

Alégranos conforme a los días que nos afligiste y los años en que vimos el mal.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

Aparezca en tus siervos tu obra y tu gloria sobre sus hijos.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.

Sea la luz de Jehová, nuestro Dios, sobre nosotros. La obra de nuestras manos confirma sobre nosotros; sí, la obra de nuestras manos confirma.