1 Т огава теманецът Елифаз каза:

Entonces respondió Elifaz, el temanita, y dijo:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

«Si probamos a hablarte, te será molesto, pero ¿quién podrá detener las palabras?

3 Е то, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

Tú enseñabas a muchos y fortalecías las manos debilitadas;

4 Т воите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

con tus palabras sostenías al que tropezaba y afirmabas las rodillas que decaían.

5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

Mas ahora te desalientas al venir el mal sobre ti; al alcanzarte, te conturbas.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

¿No has puesto tu confianza en temer a Dios? ¿No has puesto tu esperanza en la integridad de tus caminos?

7 С помни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

»Piensa ahora: ¿qué inocente se pierde? ¿Dónde los rectos son destruidos?

8 Д околкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

Yo he visto cosechar iniquidad a quienes siembran injuria e iniquidad cultivan.

9 И зтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

Perecen por el aliento de Dios; por el soplo de su ira son consumidos.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Los rugidos del león, los bramidos del que ruge, y los dientes de sus cachorros son quebrantados.

11 Л ъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

El león viejo perece por falta de presa, y los hijos de la leona se dispersan.

12 Т айно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

»El asunto me llegó como un susurro; mis oídos lograron percibirlo.

13 с ред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

En la imaginación de visiones nocturnas, cuando el sueño cae sobre los hombres,

14 о бзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

me sobrevino un espanto y un temblor que estremeció todos mis huesos:

15 Т огава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

y al pasar un soplo por delante de mí, se erizó el pelo de mi cuerpo.

16 т ой застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

Delante de mis ojos se detuvo un fantasma cuyo rostro no reconocí, y lo oí decir muy quedo:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

“¿Será el mortal más justo que Dios? ¿Será el hombre más puro que el que lo hizo?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

Si ni siquiera en sus siervos confía, y aun en sus ángeles descubre el error,

19 к олко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

¡mucho menos en aquellos que habitan en casas de barro cimentadas en el polvo, que serán aplastadas como la polilla!

20 М ежду сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

De la mañana a la tarde son destruidos, y se pierden para siempre sin haber quien repare en ello.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.

Su belleza se pierde con ellos, y mueren sin haber adquirido sabiduría.”