1 А Йов отговори:

Respondió entonces Job y dijo:

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

«¡Ojalá pudieran pesarse mi queja y mi tormento, y fueran igualmente puestos en la balanza!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

Pesarían ahora más que la arena del mar. Por eso mis palabras han sido precipitadas,

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

porque se me han clavado las flechas del Todopoderoso, su veneno lo ha bebido mi espíritu y los terrores de Dios combaten contra mí.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

¿Acaso gime el asno montés si está junto a la hierba? ¿Acaso muge el buey cuando está junto a su pasto?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

¿Acaso se come sin sal lo desabrido o tiene sabor la clara del huevo?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

Las cosas que yo ni siquiera quería tocar son ahora mi alimento.

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

»¡Quién me concediera que se cumpliese mi petición, que Dios me otorgara lo que anhelo:

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

que agradara a Dios destruirme, que soltara su mano y acabara conmigo!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

Sería entonces mi consuelo, cuando el dolor me asaltara sin tregua, no haber renegado de las palabras del Santo.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

¿Cuál es mi fuerza para seguir esperando? ¿Cuál es mi fin para seguir teniendo paciencia?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

¿Soy acaso tan fuerte como las piedras? ¿Es mi carne como el bronce?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

¿No es cierto que ni aun a mí mismo me puedo valer y que carezco de todo auxilio?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

El que sufre es consolado por su compañero, incluso aquel que abandona el temor del Omnipotente.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

Pero mis hermanos me han traicionado; han pasado como un torrente, como las corrientes impetuosas

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

que bajan turbias por el deshielo y mezcladas con la nieve,

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

que al tiempo del calor se secan, y al calentarse desaparecen en su cauce.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

Los caminantes se apartan de su rumbo y se pierden en el desierto.

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

Las buscan las caravanas de Temán, y los caminantes de Sabá esperan en ellas;

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

pero se frustra su esperanza al venir hasta ellas y verse defraudados.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

Ahora, ciertamente como ellas sois vosotros, pues habéis visto el horror y tenéis miedo.

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

¿Es que yo os he dicho: “Traedme algo, y pagad por mí de vuestra hacienda”,

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

o “Libradme de manos del opresor, y redimidme del poder de los violentos”?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

»Instruidme, y yo callaré; hacedme entender en qué he errado.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

¡Cuán provechosas son las palabras rectas! Pero ¿qué reprocha vuestra censura?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

¿Pretendéis censurar las palabras y los discursos de un desesperado, que son como el viento?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

Vosotros os arrojáis sobre el huérfano y caváis una fosa para vuestro amigo.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

»Ahora, pues, si queréis, miradme, y ved si estoy mintiendo ante vosotros.

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

Consideradlo ahora de nuevo, y no haya maldad; volved a considerar mi justicia en esto.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

¿Es que hay iniquidad en mi lengua, o acaso no puede mi paladar discernir lo malo?