1 А Йов отговори:

Job prit la parole et dit:

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

Oh! s'il était possible de peser ma douleur, Et si toutes mes calamités étaient sur la balance,

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

Elles seraient plus pesantes que le sable de la mer; Voilà pourquoi mes paroles vont jusqu'à la folie!

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

Car les flèches du Tout Puissant m'ont percé, Et mon âme en suce le venin; Les terreurs de Dieu se rangent en bataille contre moi.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

L'âne sauvage crie-t-il auprès de l'herbe tendre? Le boeuf mugit-il auprès de son fourrage?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Peut-on manger ce qui est fade et sans sel? Y a-t-il de la saveur dans le blanc d'un oeuf?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

Ce que je voudrais ne pas toucher, C'est là ma nourriture, si dégoûtante soit-elle!

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

Puisse mon voeu s'accomplir, Et Dieu veuille réaliser mon espérance!

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

Qu'il plaise à Dieu de m'écraser, Qu'il étende sa main et qu'il m'achève!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

Il me restera du moins une consolation, Une joie dans les maux dont il m'accable: Jamais je n'ai transgressé les ordres du Saint.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

Pourquoi espérer quand je n'ai plus de force? Pourquoi attendre quand ma fin est certaine?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

Ma force est-elle une force de pierre? Mon corps est-il d'airain?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

Ne suis-je pas sans ressource, Et le salut n'est-il pas loin de moi?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

Celui qui souffre a droit à la compassion de son ami, Même quand il abandonnerait la crainte du Tout Puissant.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

Mes frères sont perfides comme un torrent, Comme le lit des torrents qui disparaissent.

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

Les glaçons en troublent le cours, La neige s'y précipite;

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

Viennent les chaleurs, et ils tarissent, Les feux du soleil, et leur lit demeure à sec.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

Les caravanes se détournent de leur chemin, S'enfoncent dans le désert, et périssent.

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

Les caravanes de Théma fixent le regard, Les voyageurs de Séba sont pleins d'espoir;

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

Ils sont honteux d'avoir eu confiance, Ils restent confondus quand ils arrivent.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

Ainsi, vous êtes comme si vous n'existiez pas; Vous voyez mon angoisse, et vous en avez horreur!

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

Vous ai-je dit: Donnez-moi quelque chose, Faites en ma faveur des présents avec vos biens,

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

Délivrez-moi de la main de l'ennemi, Rachetez-moi de la main des méchants?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

Instruisez-moi, et je me tairai; Faites-moi comprendre en quoi j'ai péché.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

Que les paroles vraies sont persuasives! Mais que prouvent vos remontrances?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

Voulez-vous donc blâmer ce que j'ai dit, Et ne voir que du vent dans les discours d'un désespéré?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

Vous accablez un orphelin, Vous persécutez votre ami.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

Regardez-moi, je vous prie! Vous mentirais-je en face?

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

Revenez, ne soyez pas injustes; Revenez, et reconnaissez mon innocence.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Y a-t-il de l'iniquité sur ma langue, Et ma bouche ne discerne-t-elle pas le mal?