1 ( По слав. 34.) Давидов псалом. Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене; воювай против онези, които воюват против мене.

De David. Éternel! défends-moi contre mes adversaires, Combats ceux qui me combattent!

2 В земи оръжие и щит и стани да ми помагаш.

Saisis le petit et le grand bouclier, Et lève-toi pour me secourir!

3 И зтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.

Brandis la lance et le javelot contre mes persécuteurs! Dis à mon âme: Je suis ton salut!

4 Н ека се посрамят и се опозорят онези, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят онези, които ми мислят зло.

Qu'ils soient honteux et confus, ceux qui en veulent à ma vie! Qu'ils reculent et rougissent, ceux qui méditent ma perte!

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра и ангелът Господен да ги гони.

Qu'ils soient comme la balle emportée par le vent, Et que l'ange de l'Éternel les chasse!

6 Н ека бъде пътят им тъмен и хлъзгав и ангел Господен да ги гони.

Que leur route soit ténébreuse et glissante, Et que l'ange de l'Éternel les poursuive!

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; без причина изкопаха яма за душата ми.

Car sans cause ils m'ont tendu leur filet sur une fosse, Sans cause ils l'ont creusée pour m'ôter la vie.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Que la ruine les atteigne à l'improviste, Qu'ils soient pris dans le filet qu'ils ont tendu, Qu'ils y tombent et périssent!

9 А моята душа ще се весели в Господа, ще се радва в избавлението Му;

Et mon âme aura de la joie en l'Éternel, De l'allégresse en son salut.

10 в сичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него? Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?

Tous mes os diront: Éternel! qui peut, comme toi, Délivrer le malheureux d'un plus fort que lui, Le malheureux et le pauvre de celui qui le dépouille?

11 Н есправедливи свидетели въстават и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.

De faux témoins se lèvent: Ils m'interrogent sur ce que j'ignore.

12 В ъздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми.

Ils me rendent le mal pour le bien: Mon âme est dans l'abandon.

13 А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.

Et moi, quand ils étaient malades, je revêtais un sac, J'humiliais mon âme par le jeûne, Je priais, la tête penchée sur mon sein.

14 О тнасях се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.

Comme pour un ami, pour un frère, je me traînais lentement; Comme pour le deuil d'une mère, je me courbais avec tristesse.

15 Н о когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене - хора, които аз не познавах; нараняваха ме, без да престават.

Puis, quand je chancelle, ils se réjouissent et s'assemblent, Ils s'assemblent à mon insu pour m'outrager, Ils me déchirent sans relâche;

16 К ато нечестивите смешници в пиршества скърцаха към мене със зъби.

Avec les impies, les parasites moqueurs, Ils grincent des dents contre moi.

17 Г осподи, докога ще гледаш? Избави душата ми от злодействата им, живота ми - от тези лъвове.

Seigneur! Jusques à quand le verras-tu? Protège mon âme contre leurs embûches, Ma vie contre les lionceaux!

18 А з ще Те славословя в голямо събрание, ще Те хваля между многоброен народ.

Je te louerai dans la grande assemblée, Je te célébrerai au milieu d'un peuple nombreux.

19 Д а не тържествуват над мен онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да намигват с очи онези, които ме мразят без причина.

Que ceux qui sont à tort mes ennemis ne se réjouissent pas à mon sujet, Que ceux qui me haïssent sans cause ne m'insultent pas du regard!

20 З ащото не говорят за мир, а измислят лъжливи думи против тихите на земята.

Car ils tiennent un langage qui n'est point celui de la paix, Ils méditent la tromperie contre les gens tranquilles du pays.

21 Д а! Те отвориха широко срещу мене устата си; казваха: Охохо! Очите ни видяха!

Ils ouvrent contre moi leur bouche, Ils disent: Ah! ah! nos yeux regardent! -

22 Т и си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

Éternel, tu le vois! ne reste pas en silence! Seigneur, ne t'éloigne pas de moi!

23 с тани и се събуди за съда ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой.

Réveille-toi, réveille-toi pour me faire justice! Mon Dieu et mon Seigneur, défends ma cause!

24 С ъди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си и да не тържествуват над мене.

Juge-moi selon ta justice, Éternel, mon Dieu! Et qu'ils ne se réjouissent pas à mon sujet!

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

Qu'ils ne disent pas dans leur coeur: Ah! voilà ce que nous voulions! Qu'ils ne disent pas: Nous l'avons englouti!

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно всички онези, които се радват на злощастието ми; да се облекат със срам и с позор онези, които се големеят против мене.

Que tous ensemble ils soient honteux et confus, Ceux qui se réjouissent de mon malheur! Qu'ils revêtent l'ignominie et l'opprobre, Ceux qui s'élèvent contre moi!

27 Д а възклицават и да се зарадват онези, които благоприятстват за правото ми дело, и нека винаги казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Qu'ils aient de l'allégresse et de la joie, Ceux qui prennent plaisir à mon innocence, Et que sans cesse ils disent: Exalté soit l'Éternel, Qui veut la paix de son serviteur!

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.

Et ma langue célébrera ta justice, Elle dira tous les jours ta louange.