1 Т огава теманецът Елифаз каза:

Éliphaz de Théman prit la parole et dit:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

Si nous osons ouvrir la bouche, en seras-tu peiné? Mais qui pourrait garder le silence?

3 Е то, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

Voici, tu as souvent enseigné les autres, Tu as fortifié les mains languissantes,

4 Т воите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

Tes paroles ont relevé ceux qui chancelaient, Tu as affermi les genoux qui pliaient.

5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

Et maintenant qu'il s'agit de toi, tu faiblis! Maintenant que tu es atteint, tu te troubles!

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

Ta crainte de Dieu n'est-elle pas ton soutien? Ton espérance, n'est-ce pas ton intégrité?

7 С помни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

Cherche dans ton souvenir: quel est l'innocent qui a péri? Quels sont les justes qui ont été exterminés?

8 Д околкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

Pour moi, je l'ai vu, ceux qui labourent l'iniquité Et qui sèment l'injustice en moissonnent les fruits;

9 И зтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

Ils périssent par le souffle de Dieu, Ils sont consumés par le vent de sa colère,

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Le rugissement des lions prend fin, Les dents des lionceaux sont brisées;

11 Л ъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

Le lion périt faute de proie, Et les petits de la lionne se dispersent.

12 Т айно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

Une parole est arrivée furtivement jusqu'à moi, Et mon oreille en a recueilli les sons légers.

13 с ред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

Au moment où les visions de la nuit agitent la pensée, Quand les hommes sont livrés à un profond sommeil,

14 о бзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

Je fus saisi de frayeur et d'épouvante, Et tous mes os tremblèrent.

15 Т огава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

Un esprit passa près de moi... Tous mes cheveux se hérissèrent...

16 т ой застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

Une figure d'un aspect inconnu était devant mes yeux, Et j'entendis une voix qui murmurait doucement:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

L'homme serait-il juste devant Dieu? Serait-il pur devant celui qui l'a fait?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

Si Dieu n'a pas confiance en ses serviteurs, S'il trouve de la folie chez ses anges,

19 к олко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

Combien plus chez ceux qui habitent des maisons d'argile, Qui tirent leur origine de la poussière, Et qui peuvent être écrasés comme un vermisseau!

20 М ежду сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

Du matin au soir ils sont brisés, Ils périssent pour toujours, et nul n'y prend garde;

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.

Le fil de leur vie est coupé, Ils meurent, et ils n'ont pas acquis la sagesse.