1 Т огава теманецът Елифаз каза:

Elifaz din Teman a luat cuvîntul şi a zis:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

Dacă vom îndrăzni să-ţi vorbim, te vei supăra? Dar cine ar putea să tacă?

3 Е то, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

De multeori tu ai învăţat pe alţii, şi ai întărit mînile slăbite.

4 Т воите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

Cuvintele tale au ridicat pe cei ce se clătinau, şi ai întărit genunchii cari se îndoiau.

5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

Şi acum, cînd este vorba de tine, eşti slab! Acum, cînd eşti atins tu, te turburi! Nu este frica ta de Dumnezeu sprijinul tău?

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

Nădejdea ta, nu -i neprihănirea ta?

7 С помни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

Adu-ţi aminte, te rog: care nevinovat a perit? Cari oameni neprihăniţi au fost nimiciţi?

8 Д околкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

După cîte am văzut eu, numai cei ce ară fărădelegea şi samănă nelegiuirea îi seceră roadele!

9 И зтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

Aceia pier prin suflarea lui Dumnezeu, nimiciţi de vîntul mîniei Lui.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Mugetul leilor încetează, dinţii puilor de lei sînt zdrobiţi!

11 Л ъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

Leul bătrîn piere din lipsă de pradă, şi puii leoaicei se risipesc.

12 Т айно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

Un cuvînt s'a furişat pînă la mine, şi urechea mea i -a prins sunetele uşoare.

13 с ред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

În clipa cînd vedeniile de noapte frămîntă gîndul, cînd oamenii sînt cufundaţi într'un somn adînc,

14 о бзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

m'a apucat groaza şi spaima, şi toate oasele mi-au tremut.

15 Т огава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

Un duh a trecut pe lîngă mine... Tot părul mi s'a sbîrlit ca ariciul...

16 т ой застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

Un chip cu o înfăţişare necunoscută era înaintea ochilor mei. Şi am auzit un glas care şoptea încetişor:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

Fi-va omul fără vină înaintea lui Dumnezeu? Fi-va el curat înaintea Celui ce l -a făcut?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

Dacă n'are încredere Dumnezeu nici în slujitorii Săi, dacă găseşte El greşeli chiar la îngerii Săi,

19 к олко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

cu cît mai mult la cei ce locuiesc în case de lut, cari îşi trag obîrşia din ţărînă, şi pot fi zdrobiţi ca un vierme!

20 М ежду сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

De dimineaţă pînă seara sînt zdrobiţi, pier pentru totdeauna, şi nimeni nu ţine seama de ei.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.

Li se taie firul vieţii: mor, şi tot n'au căpătat înţelepciunea!