1 П ак Господнето слово дойде към мен и каза:

Cuvîntul Domnului mi -a vorbit astfel:

2 И ти, сине човешки, надигни плач за Тир и кажи на Тир:

tu, fiul omului, rosteşte această cîntare de jale asupra Tirului!

3 Т и, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите от много острови, така казва Господ Йехова: Тире, ти си казал: Аз съм съвършен по хубост.

Spune Tirului:, Tu, care stai pe malul mării, şi faci negoţ cu popoarele unui mare număr de ostroave, aşa vorbeşte Domnul Dumnezeu:, Tirule, tu ziceai:, Eu sînt de o desăvîrşită frumuseţă!`

4 П ределите ти са сред моретата; онези, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

Ţinutul tău este în inima mărilor, şi cei ce te-au zidit te-au făcut desăvîrşit de frumos.

5 Н аправиха всички дъски на корабите ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан, за да ти направят мачти.

Cu chiparoşi din Senir ţi-au făcut toate laturile corăbiilor. Au luat cedri din Liban, ca să-ţi ridice catargurile;

6 Н аправиха веслата ти от васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и буково дърво от Китимските острови.

lopeţile ţi le-au făcut din stejari de Basan, şi laviţele cu fildeş prins în cimişir, adus din ostroavele Chitim.

7 О т висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво, от островите на Елиса, беше покровът ти.

Pînzele cari-ţi slujeau ca steag erau de in subţire din Egipt, cusut la gherghef, iar învelitoarea ta era de purpură albastră şi roşie, din ostroavele Elişei.

8 Ж ителите на Сидон и Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

Locuitorii Sidonului şi Arvadului îţi erau vîslaşi, şi cei mai înţelepţi din mijlocul tău, Tirule, îţi erau cîrmaci.

9 С тарейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе корабите ти; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе, за да вършат търговията ти.

Bătrînii Ghebalului şi lucrătorii lui iscusiţi erau la tine, şi-ţi dregeau crăpăturile. Toate corăbiile mării cu marinarii lor erau la tine, ca să facă schimb de mărfuri cu tine.

10 П ерсийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в теб окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

Cei din Persia, din Lud şi din Put, slujeau în oastea ta, ca oameni de război; ei îşi spînzurau în tine scutul şi coiful, şi-ţi dădeau strălucire.

11 А рвадските мъже с войската ти бяха наоколо на стените ти, адгамадците - на кулите ти; окачваха щитовете си наоколо по стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

Cei din Arvad îţi umpleau zidurile cu războinicii tăi, şi oamenii viteji erau în turnurile tale. Ei îşi atîrnau pavezele pe toate zidurile tale, şi-ţi desăvîrşeau astfel frumuseţa.

12 Т арсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

Cei din Tars făceau negoţ cu tine, cu tot felul de mărfuri pe cari le aveai din belşug. Veneau la tîrgul tău cu argint, cu fer, cu cositor şi cu plumb.

13 Я ван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

Iavanul, Tubalul şi Meşecul făceau negoţ cu tine; dădeau robi şi unelte de aramă în schimbul mărfurilor tale.

14 О нези от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне и мулета.

Cei din casa Togarmei aduceau la tîrgul tău cai, călăreţi şi catîri.

15 Д еданските мъже търгуваха с тебе; търговията на много острови беше в ръката ти; докарваха ти за размяна слонова кост и абанос.

Cei din Dedan făceau negoţ cu tine; negoţul multor ostroave trecea prin mînile tale; îţi aduceau ca bir coarne de fildeş şi de abanos.

16 С ирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

Siria făcea negoţ cu tine, cu marele număr de lucruri făcute de tine; ei veneau la tîrgul tău de smaragd, purpură, şi materii pestriţe cu in supţire, mărgean şi agat.

17 Ю дея и Израелевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсам.

Iuda şi ţara lui Israel făceau negoţ cu tine; îţi dădeau grîu de Minit, turte, miere, untdelemn şi leac alinător, în schimbul mărfurilor tale.

18 Д амаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и бяла вълна.

Damascul făcea negoţ cu tine, cu marele număr de lucruri făcute de tine, cu tot felul de mărfuri, pe cari le aveai din belşug; îţi dădea vin din Helbon şi lînă albă.

19 В едан и Аван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и благоуханна тръстика бяха между стоките ти.

Vedanul şi Iavanul, dela Uzal, veneau la tîrgul tău; fer lucrat, casie şi trestie mirositoare, erau schimbate cu tine.

20 Д едан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

Dedanul făcea negoţ cu tine cu învelitori de pus pe cal.

21 А равия и всички кидарски първенци бяха търговци в теб и търгуваха с тебе с агнета, овци и козли.

Arabia şi toţi voivozii Chedarului erau negustorii tăi, şi-ţi aduceau miei, berbeci şi ţapi.

22 Т ърговците на Шева и Раама търгуваха с теб и даваха за стоките ти всякакво най-прекрасно благоухание, всякакви скъпоценни камъни и злато.

Negustorii din Seba şi din Raema făceau negoţ cu tine; îţi plăteau cu cele mai bune mirezme, cu pietre scumpe şi aur, mărfurile tale.

23 Х аран, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

Haranul, Canehul şi Edenul, negustorii din Seba, din Asiria, din Chilmad, făceau negoţ cu tine;

24 Т е търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка и с ковчези богати облекла, вързани с въжета и направени от кедър. Тези бяха между търговците ти.

făceau negoţ cu tine de haine scumpe, de mantale de purpură albastră şi cusături la gherghef, de covoare scumpe puse în lăzi de funii, sucite şi bine împletite, aduse la tîrgul tău.

25 Т арсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и беше твърде славен сред моретата.

Corăbiile din Tars îţi aduceau mărfurile pe mare; erai în culmea bogăţiei şi slavei, în inima mărilor! -

26 Т воите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби сред моретата.

Vîslaşii tăi te duceau pe ape mari: dar un vînt dela răsărit te va sfărîma în inima mărilor!

27 Б огатството и стоките ти, търговията и моряците ти, кормчиите и онези, които насмоляваха корабите ти, разменителите на стоките ти и всички военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е сред тебе, ще паднат сред моретата в деня на погибелта ти.

Bogăţiile tale, tîrgurile tale şi mărfurile tale, marinarii şi cîrmacii tăi, ceice îţi dreg crăpăturile corăbiilor, şi ceice fac schimb de mărfuri cu tine, toţi oamenii de război cari sînt în tine, şi toată mulţimea, care este în mijlocul tău, se vor prăbuşi în inima mărilor, în ziua căderii tale.

28 О колностите ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

Toate valurile mării se vor cutremura de ţipetele cîrmacilor tăi!

29 И всички веслари, моряците и всички морски кормчии ще слязат от корабите си, ще застанат на земята

Şi toţi vîslaşii, marinarii, toţi cîrmacii de pe mare, se vor da jos din corăbii şi vor păşi pe uscat.

30 и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си и ще се валят в пепелта;

Vor striga cu glas tare din pricina ta, şi vor scoate ţipete amarnice. Îşi vor arunca ţărînă în cap şi se vor tăvăli în cenuşă.

31 щ е оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

Îşi vor rade capul din pricina ta, şi se vor îmbrăca în saci, te vor plînge cu sufletul amărît, şi cu mîhnire mare.

32 И в риданието си ще надигнат плач за теб и като плачат за тебе, ще кажат: Кой е бил като Тир, който загина сред морето?

În durerea lor, vor face un cîntec de jale asupra ta, te vor boci, şi vor zice:,, Cine era ca Tirul, cel nimicit în mijlocul mării?``

33 К огато стоките ти излизаха от моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия ти обогатяваше земните царе.

Cînd ieşeau mărfurile tale pe mări, săturai un mare număr de popoare; cu belşugul avuţiilor şi mărfurilor tale, îmbogăţeai pe împăraţii pămîntului.

34 С ега, като си разбит в моретата, в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха сред тебе.

Acum însă eşti sfărîmat de mări, negoţul tău a pierit în adîncimea apelor, şi toată mulţimea ta de oameni s'a cufundat odată cu tine!

35 В сички жители на островите се удивиха за теб и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

Toţi locuitorii ostroavelor stau înmărmuriţi din pricina ta, împăraţii lor stau cu părul vîlvoi de groază, şi le tremură faţa!

36 Т ърговците между племената подсвирнаха поради тебе; за ужас си станал и няма да те има довека.

Negustorii popoarelor fluieră asupra ta! Eşti nimicit de tot, şi te-ai dus pentru totdeauna!``