1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд ?

Pentruce nu păzeşte Cel Atotputernic vremurile de judecată, şi dece nu văd ceice -L cunosc zilele Lui de pedeapsă?

2 Е дни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

Sînt unii cari mută hotarele, fură turmele, şi le pasc;

3 о ткарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;

iau măgarul orfanului, iau zălog vaca văduvei;

4 и зтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

îmbrîncesc din drum pe cei lipsiţi, silesc pe toţi nenorociţii din ţară să se ascundă.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.

Şi aceştia, ca măgarii sălbatici din pustie, ies dimineaţa la lucru să caute hrană, şi în pustie trebuie să caute pînea pentru copiii lor.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;

Taie nutreţul care a mai rămas pe cîmp, culeg ciorchinele rămase pe urma culegătorilor în via celui nelegiuit.

7 ц яла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;

Îi apucă noaptea în umezeală, fără îmbrăcăminte, fără învelitoare împotriva frigului.

8 и змокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

Îi pătrunde ploaia munţilor, şi, neavînd alt adăpost, se ghemuiesc lîngă stînci.

9 Д руги грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.

Aceia smulg pe orfan dela ţîţă, iau zălog tot ce are săracul.

10 Г оли, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;

Şi săracii umblă goi de tot, fără îmbrăcăminte, strîng snopii şi -s flămînzi;

11 и зстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

în grădinile nelegiuitului ei fac untdelemn, calcă teascul, şi le este sete;

12 У миращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Слово срещу противниците на светлината

în cetăţi se aud vaietele celor ce mor, sufletul celor răniţi strigă... Şi Dumnezeu nu ia seama la aceste mişelii!

13 Д руги са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

Alţii sînt vrăjmaşi ai luminii, nu cunosc căile ei, nu umblă pe cărările ei.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

Ucigaşul se scoală în revărsatul zorilor, ucide pe cel sărac şi lipsit, şi noaptea fură.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.

Ochiul preacurvarului pîndeşte amurgul:, Nimeni nu mă va vedea,` zice el, şi îşi pune o măhramă pe faţă.

16 В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.

Noaptea sparg casele, ziua stau închişi; se tem de lumină.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Pentru ei, dimineaţa este umbra morţii, şi cînd o văd, simt toate spaimele morţii.

18 Б ързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

Dar nelegiuitul alunecă uşor pe faţa apelor, pe pămînt n'are decît o parte blestemată, şi niciodată n'apucă pe drumul celor vii!

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята - грешните.

Cum sorb seceta şi căldura apele zăpezii, aşa înghite locuinţa morţilor pe cei ce păcătuiesc.

20 М айчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.

Pîntecele mamei îl uită, viermii se ospătează cu el, nimeni nu-şi mai aduce aminte de el! Nelegiuitul este sfărîmat ca un copac,

21 П оглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.

el, care pradă pe femeia stearpă şi fără copii, el care nu face nici un bine văduvei!...

22 В лачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.

Şi totuş, Dumnezeu prin puterea Lui lungeşte zilele celor sîlnici, şi iată -i în picioare cînd nu mai trăgeau nădejde de viaţă;

23 Б ог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

El le dă linişte şi încredere, are privirile îndreptate spre căile lor.

24 В ъздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.

S'au ridicat; şi într'o clipă nu mai sînt, cad, mor ca toţi oamenii, sînt tăiaţi ca spicele coapte.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?

Nu este aşa? Cine mă va dovedi de minciună, cine-mi va nimici cuvintele mele?``