1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд ?

Почему Всемогущий не назначит время для суда? Почему те, кто знает Его, этих дней ожидают тщетно?

2 Е дни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

Люди передвигают межи, пасут украденные стада.

3 о ткарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;

У сироты угоняют осла и вола у вдовы отнимают в залог;

4 и зтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

с дороги сталкивают бедняка, и должны скрываться все страдальцы земли.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.

Словно дикие ослы в пустыне, выходят на свой труд бедные, разыскивая в степи пищу себе и детям своим.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;

Жнут они не на своих полях, и виноград собирают у нечестивых.

7 ц яла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;

Не имея одежды, ночуют нагими – нечем им от стужи прикрыться.

8 и змокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

Секут их в горах дожди; льнут они к скалам, ища приюта.

9 Д руги грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.

От груди отнимается сирота, и младенцев у бедных берут в залог.

10 Г оли, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;

Не имея одежды, ходят они нагими; нося снопы, остаются голодными.

11 и зстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

Между стенами давят они масло из оливок; страдая от жажды, топчут они виноград.

12 У миращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Слово срещу противниците на светлината

Стонут в городе умирающие, и зовут на помощь уста израненных. Но Бог не замечает несправедливости. Преступления злых людей под покровом ночи

13 Д руги са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

Есть те, кто восстают против света, они не знают путей его, и не следуют по ним.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

Меркнет день, и встает убийца, чтобы убить бедняка и нищего. Он крадется в ночи, как вор.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.

Ждет сумерек око распутника; он думает: «Ничьи глаза меня не увидят», – и закутывает лицо.

16 В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.

В темноте они вламываются в дома, а днем запираются у себя; свет им неведом.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Непроглядная тьма – их утро; и отрадны им ужасы кромешной тьмы. Судьба нечестивых

18 Б ързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

Но они – лишь пена на глади вод; их земельный надел проклят, и никто не пойдет к ним топтать в давильне виноград.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята - грешните.

Сушь и зной поглощают снег, а грешников – мир мертвых.

20 М айчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.

Позабудет их материнское чрево, полакомится ими червь; о злодеях больше никто не вспомнит, они будут сломаны, словно дерево.

21 П оглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.

Они притесняют бесплодную и бездетную и вдове не делают добра.

22 В лачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.

Но Бог и сильных одолеет Своей силой; они утвердились, но нет им за жизнь ручательства.

23 Б ог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

Он дает им покоиться безмятежно, но глаза Его видят их пути.

24 В ъздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.

На миг вознесутся, и вот – их нет; они падают и умирают, как все; их жнут, как колосья.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?

Разве это не так? Кто во лжи меня обличит и в ничто обратит мою речь?