1 Т огава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

Господь сказал Моисею: – Пойди к фараону и скажи ему: «Так говорит Господь, Бог евреев: Отпусти Мой народ поклониться Мне.

2 З ащото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,

Если ты откажешься и будешь удерживать их дальше,

3 р ъката на Господа ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.

рука Господа поразит страшным мором твой скот в поле: лошадей, ослов, верблюдов, быков и коров, овец и коз.

4 И Господ ще постави преграда между Израелевия и египетския добитък; от целия добитък на израелтяните нищо няма да умре.

Но между скотом Израиля и Египта Господь сделает различие: у израильтян не падет ни одно животное».

5 И Господ определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.

Господь назначил время, сказав: – Завтра Господь сделает так в этой земле.

6 Н а другия ден Господ стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израелтяните нищо не умря.

На следующий день Господь так и сделал. Весь скот египтян пал; но у израильтян не пало ни одно животное.

7 Ф араонат прати да видят и, ето, от добитъка на израелтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.

Фараон послал людей, чтобы проверить это, и узнал, что ни одно животное израильтян не пало. Но его сердце так и осталось упрямым, и он не отпустил народ. Шестое наказание: нарывы

8 Т огава Господ каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;

Господь сказал Моисею и Аарону: – Возьмите по полной пригоршне золы из печи. Пусть Моисей бросит ее в воздух на глазах у фараона.

9 и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя.

Она тонкой пылью будет витать над всем Египтом, и по всей стране на людях и на скоте появятся гнойные нарывы.

10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.

Они взяли золу из печи и предстали перед фараоном. Моисей бросил золу в воздух, и на людях и скоте появились гнойные нарывы.

11 А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.

Чародеи не смогли появиться перед Моисеем из-за нарывов, которые появились на них и на всех египтянах.

12 Н о Господ закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както Господ беше предсказал на Моисей.

Но Господь сделал сердце фараона упрямым, и он не послушал Моисея и Аарона, как Господь и сказал Моисею. Седьмое наказание: град

13 С лед това Господ каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

Господь сказал Моисею: – Поднимись завтра рано утром, иди к фараону и скажи ему: «Так говорит Господь, Бог евреев: Отпусти Мой народ поклониться Мне.

14 З ащото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

На этот раз Я накажу тебя, твоих приближенных и твой народ самыми страшными карами, чтобы ты знал: нет на земле подобного Мне.

15 П онеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.

Я мог бы занести руку и поразить тебя и твой народ мором, который смел бы вас с лица земли.

16 Н о Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

Но Я возвысил тебя для того, чтобы показать тебе Мою силу и чтобы Имя Мое стало известно по всей земле.

17 О ще ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?

Ты все еще против Моего народа и не отпускаешь его.

18 Е то, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.

Так слушай: завтра в это время Я пошлю такой страшный град, какого Египет не знал со времен своего основания.

19 И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.

Поэтому прикажи отвести скот и все, что у тебя есть в безопасное место. Град будет падать на всех людей и животных, которые останутся в поле без прикрытия, и все они погибнут».

20 И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;

Те приближенные фараона, которые испугались слов Господа, поспешили увести рабов и скот.

21 а който не обърна внимание на казаното от Господа, остави слугите и добитъка си по полето.

А пренебрегшие им оставили рабов и скот в поле.

22 Т огава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.

Господь сказал Моисею: – Подними руку к небу – и град падет на Египет: на людей, на животных и на все, что растет в полях Египта.

23 М оисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.

Моисей поднял посох к небу, и Господь послал гром и град. Молния ударила в землю. Господь обрушил град на землю Египта.

24 Т ака имаше град и огън, размесен с града - град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.

Повсюду шел град и били молнии. Такой бури не было в Египте со времен его заселения.

25 В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето - и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.

По всему Египту град поразил на полях и людей, и животных. Град побил все, что росло в полях, и поломал деревья.

26 С амо в Гесенската земя, където бяха израелтяните, не удари град.

Только в земле Гошен, где жили израильтяне, града не было.

27 Т огава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; Господ е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.

Фараон послал за Моисеем и Аароном. – На этот раз я согрешил, – сказал он им. – Господь прав, а я и мой народ виновны.

28 П омолете се на Господа, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.

Помолитесь Господу; довольно с нас ужасного грома и града! Я отпущу вас, вам больше не нужно оставаться.

29 А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е Господен.

Моисей ответил: – Я выйду из города, воздену руки и помолюсь Господу. Гром утихнет и града больше не будет для того, чтобы ты знал, что хозяин земли – Господь.

30 О баче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от Господа Бога.

Но я знаю, что ты и твои приближенные по-прежнему не боитесь Господа Бога.

31 ( Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;

(Лен и ячмень погибли, потому что в ту пору ячмень колосился, а лен цвел.

32 н о пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)

А пшеница и полба не погибли: они созревают позже.)

33 И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към Господа; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

Моисей ушел от фараона, вышел из города и воздел руки к Господу. Гром и град прекратились. Дождь больше не проливался на землю.

34 Н о след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.

Фараон увидел, что дождь, град и гром прекратились, и опять согрешил: его сердце и сердца его приближенных оставались упрямыми.

35 С ърцето на фараона се закорави и той не пусна израелтяните, както Господ беше говорил чрез Моисей.

Сердце фараона исполнилось упрямством, и он не отпустил израильтян, как Господь и говорил через Моисея.