1 В ениаминови синове, бягайте от Йерусалим, затръбете в Текуе и издигнете знак във Вет-акерем; защото зло предстои от север и голяма погибел.

– Спасайтесь бегством, потомки Вениамина! Бегите из Иерусалима! Трубите в рога в Текоа! Разводите сигнальный огонь в Бет-Кереме! Беда надвигается с севера, лютая гибель.

2 К расивата и изнежена жена, сионовата дъщеря ще изтребя.

Погублю Я дочь Сиона прекрасную и утонченную.

3 О вчарите и стадата им ще дойдат при нея, ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, ще пасат всеки на мястото си;

Пастухи со своими стадами придут к ней и поставят вокруг свои шатры; каждый будет пасти на своей земле.

4 щ е извикат: Пригответе война против нея, станете и нека излезем на пладне. Горко ни! Защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки;

– Готовьтесь к битве с ней! Вставайте, выходим в полдень! Но увы: уж день на закате, поползли вечерние тени.

5 с танете и да излезем през нощта, и да съборим палатите ѝ.

Вставайте, выходим ночью! Разрушим ее дворцы!

6 З ащото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата ѝ и издигнете могила против Йерусалим; този е градът, който трябва да бъде наказан, само насилие има в него.

Так говорит Господь Сил: – Рубите деревья, возводите осадную насыпь против Иерусалима. Этот город будет наказан; переполнен он угнетением.

7 К акто блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чува в него, пред Мене непрестанно има болест и рани.

Как источник хранит свою воду свежей, так и этот город хранит свежим свое злодейство. Слышны в нем насилие и смута; его недуги и раны всегда передо Мною.

8 П риеми поука, Йерусалиме, да не би да се отвръща душата Ми от тебе, да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

Опомнись, Иерусалим, чтобы Я не отвернулся от тебя и не разорил твоей земли, оставив ее без жителей.

9 Т ака казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израел като лозе; пак протегни ръката си като гроздоберач към пръчките.

Так говорит Господь Сил: – До конца доберут то, что осталось от Израиля, как до последней ягоды добирают в винограднике; снова пройдись рукой по ветвям, как собиратель винограда.

10 Н а кого да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и не могат да чуят; ето, словото Господне стана укорно за тях, те не благоволят в него.

Кому говорю, кого остерегаю? Кто будет слушать? Уши их заткнуты, они не способны слышать. Слово Господне для них оскорбительно, им нет в нем радости.

11 З атова съм пълен с яростта на Господа, уморих се да се въздържам; ще я изливам върху децата по улиците и върху целия сбор на младежите, защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, старец заедно с престарял.

А я полон Господнего гнева, не могу его удержать. – Излей его на детей на улице и на юношей, собравшихся вместе; будет излит этот гнев и на мужа, и на жену, и на стариков, чьи дни на исходе.

12 К ъщите им ще преминат в други, също - и полетата, и жените им; защото ще простра ръката Си върху жителите на тази страна, казва Господ;

Их дома будут переданы другим с их полями и женами, когда Я протяну руку на тех, кто живет в стране, – возвещает Господь. –

13 з ащото от малък до голям - всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник - всеки постъпва лъжливо.

От малого до великого все они жаждут наживы; от пророка и до священника все поступают лживо.

14 П овърхностно са лекували те раната на народа Ми, като са казали: Мир, мир! А пък няма мир.

Лечат рану Моего народа так, как если бы это была только царапина. «Мир, мир!» – говорят, а мира нет.

15 З асрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще паднат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

Не стыдно ли им за их мерзости? Нет, им ни капли не стыдно, и они не умеют краснеть. За это падут они среди павших, будут повержены, когда Я накажу их, – говорит Господь.

16 Т ака казва Господ: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки - къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си; но те казаха: Не искаме да ходим по него.

Так говорит Господь: – Встаньте на распутье и осмотритесь, расспросите о древних тропах, о том, где лежит добрый путь, и идите по нему, и найдете покой своим душам. Но сказали: «Не пойдем по нему».

17 П оставих и пазачи над вас и казах: Слушайте гласа на тръбата; но те отговориха: Не искаме да слушаме.

Я поставил над вами стражей, сказав: «Слушайте звук рога». Но вы сказали: «Не будем слушать».

18 З атова слушайте, народи, и ти, съборе, узнай какво има между тях.

Так слушайте же, народы, знайте, свидетели, что будет с ними.

19 С лушай, земьо: Ето, Аз ще докарам зло върху този народ, дори плода на помислите им; защото не послушаха словата Ми, а колкото до закона Ми, те го отхвърлиха.

Слушай, земля: Я насылаю на этот народ беду, плод их собственных замыслов, за то, что не слушали Моих слов и отвергли Мой Закон.

20 З ащо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не са Ми приятни, нито жертвите ви - угодни.

На что Мне ладан из Шевы или благовонный тростник из далекой земли? Всесожжения ваши Мне неугодны, ваши жертвы Мне неприятны.

21 З атова така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред този народ препятствия, о̀ които ще се спъват бащите и синовете заедно; и съседът, и приятелят му ще загинат заедно.

Поэтому так говорит Господь: – Я поставлю перед этим народом преграды, о которые он споткнется; и отцы, и с ними их сыновья, и соседи с друзьями погибнут.

22 Т ака казва Господ: Ето, народ иде от северната страна и велик народ ще се повдигне от краищата на земята.

Так говорит Господь: – Вот, движется войско из северной страны; великий народ поднимается с краев земли.

23 Л ък и копие държат, жестоки са и немилостиви; гласът им бучи като море, възседнали са на коне, всеки опълчен, както мъж за бой, против тебе, дъще сионова.

Их оружие – лук и копье; они свирепы и не знают пощады. Шум от них – как рев моря, когда они скачут на конях. В боевом строю идут воины против тебя, дочь Сиона.

24 О ткакто сме чули вест за тях, ръцете ни отслабнаха, мъки ни обзеха и болки - като на жена, която ражда.

Мы услышали весть о них, и руки у нас опустились. Пронзила нас боль, охватили муки, как женщину в родах.

25 Н е излизайте на полето и на пътя не ходете, защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

Не выходите в поля, не расхаживайте по дорогам: так как кругом враг с мечом. Ужас со всех сторон!

26 Д ъще на народа Ми, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за единороден син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

О народ мой, надень рубище, обваляйся в золе; подними плач, как по единственному ребенку, потому что внезапно губитель придет к нам.

27 П оставих те изпитател и крепост между народа Си, за да узнаеш и да изпиташ пътя им.

– Я сделал тебя, Иеремия, оценщиком металлов, а Мой народ – рудою, чтобы ты смотрел и оценивал их путь.

28 Т е всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

Эти люди упрямы и непокорны; они – клеветники; они медь и железо; все они развратители.

29 Д ухалото изгоря; оловото бе изпоядено от огъня; разтопителят напразно разтопява, защото злите не се отделиха.

Кузнечный мех обгорел, истлел свинец от огня, плавильщик напрасно плавил: не отделились их злые.

30 С ребро за смет ще ги нарекат, защото Господ ги е отхвърлил.

Их назовут отверженным серебром, потому что Господь отверг их.