1 С ине мой, пази думите ми и запазвай заповедите ми у себе си.

Сын мой, храни мои слова и повеления мои береги.

2 П ази заповедите ми и ще живееш - и поуката ми, като зениците на очите си.

Соблюдай мои повеления – и будешь жить; храни мое наставление, как зеницу ока твоего.

3 З авържи ги за пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

На пальцы его навяжи, напиши на дощечке сердца.

4 К ажи на мъдростта: Сестра си ми; и наречи разума роднина,

Скажи мудрости: «Ты сестра мне» – и назови разум своим близким родственником.

5 з а да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си.

Они сохранят тебя от чужой жены, от жены другого с ее обольщающими словами.

6 П онеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си,

В доме моем я смотрел в окно сквозь решетку оконную.

7 в идях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек,

Я увидел среди простаков, заметил среди молодых людей неразумного юношу.

8 к ойто минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и отиваше по пътя към къщата ѝ.

Проходил он по улице рядом с ее углом, путь держа к ее дому,

9 Б еше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината.

в сумерки, когда вечерело, и ложилась ночная тьма.

10 И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце

И навстречу ему вышла женщина, как блудница одетая, с сердцем коварным.

11 ( бъбрива и упорита - краката ѝ не остават в къщи;

(Шумна она и упряма, ноги ее не задерживаются дома –

12 к ога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл);

то на улице, то на площадях, то на каждом углу ждет в засаде.)

13 к ато го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза:

Она схватила его, поцеловала и сказала с бесстыдным лицом:

14 К ато бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си,

«Жертвы примирения у меня: я обеты свои сегодня исполнила.

15 з атова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих.

Вот я и вышла тебе навстречу; я искала тебя и теперь нашла!

16 П остлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда.

Я покрыла мою постель разноцветными тканями из Египта.

17 П окадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

Надушила я ложе мое миррой, алоэ и корицей.

18 Е ла, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки.

Пойдем, до утра упьемся любовью, натешимся ласками!

19 З ащото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

Мужа нет дома – он отправился в долгий путь.

20 в зе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома.

Он взял с собой кошелек с серебром – не вернется до дня полнолуния».

21 С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си.

Множеством убедительных слов она его увлекла, соблазнила его льстивой своей речью.

22 И зведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание,

И он тотчас за ней пошел, как вол, что идет на убой, как олень, что к силкам несется,

23 д окато стрела прониза дроба му - както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота ѝ.

пока печень ему не пронзит стрела. Он как птица, что в сеть стремится и не знает, что там ей – смерть.

24 И така, сега, синове, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

Итак, сыновья, послушайте меня, внимайте моим словам.

25 Д а не се уклонява сърцето ти в пътищата ѝ, не се заблуждавай в пътеките ѝ;

Не давай сердцу свернуть на пути ее, не блуждай по ее тропам.

26 з ащото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея.

Потому что многих повергла она сраженными; многочисленны ее жертвы.

27 Д омът ѝ е път към ада и води надолу в клетките на смъртта.

Дом ее – путь в мир мертвых, уводящий в покои смерти.