1 Д а! Поради това сърцето ми трепери и се измества от мястото си.

От этого сердце мое трепещет и бросается с места прочь.

2 С лушайте внимателно гърма на гласа Му и шума, който излиза от устата Му.

Слышите! Слышите гром Его голоса и грохот из уст Его!

3 П раща го под цялото небе и светкавицата Си - до краищата на земята;

По всему поднебесью посылает Он молнии, посылает их до краев земли.

4 с лед нея реве глас, гърми с гласа на величието Си и не ги възпира, щом се чуе гласът Му.

Голос Его рокочет вослед, гласом величия Он гремит и не сдерживает зарниц когда голос Его услышан.

5 Б ог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме;

Дивно грохочет Бог Своим голосом, Он творит великое – не постичь нам.

6 з ащото казва на снега: Вали на земята, също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

Говорит Он снегу: «Пади на землю», – дождю и ливню: «Лейте сильнее!»

7 з апечатва ръката на всеки човек, така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му.

Он прекращает труды каждого человека, чтобы все люди знали дело Его.

8 Т огава зверовете влизат в скривалищата и остават в рововете си.

И уходят звери в свои убежища и в берлогах своих лежат.

9 О т пространството си иде бурята и студът - от ветровете, които разпръскват облаците.

Из Его покоев приходит вихрь, и северный ветер приносит стужу.

10 Ч рез духане от Бога се дава лед и широките води замръзват;

Дыханием Божьим творится лед и твердеют вольные воды.

11 с ъщо гъстия облак Той натоварва с влага, простира нашироко светкавичния Си облак,

Наполняет Он тучи влагой и молнии мечет из облаков.

12 к оито според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земното кълбо -

Кружат они по воле Его над лицом всей земли, совершая, что Он повелит.

13 б ило че за наказание или за земята Си, или за милост ги докарва.

То приходят, как бич, покарать людей, то, даруя им милость, насыщают землю.

14 С лушай това, Йове, застани и размисли върху чудесните Божии дела.

Выслушай это, Иов; подумай, как чудны Божьи дела.

15 Р азбираш ли как Бог им налага волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му?

Знаешь ли ты, как управляет тучами Бог, как блестит зарницей из облака Своего?

16 Р азбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание?

Знаешь ли ты, как уравновешены облака, знаешь ли чудеса Того, Кто познанием совершенен?

17 Т и, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие, поради южния вятър,

О ты, кому жарко в своей одежде, когда замолкнет земля перед южным ветром,

18 м ожеш ли като Него да разпростреш небето, което като лято огледало е здраво?

ты ли вместе с Ним распростер небеса твердые, словно литое зеркало?

19 Н аучи ни какво да Му кажем, защото поради невежество ние не можем да наредим думите си.

Научи нас, что нам Ему сказать, мы не в силах найти слова из-за тьмы.

20 Щ е Му се извести ли, че желая да говоря, като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат?

Сообщить ли Ему, что хочу с Ним говорить? Но кто себе желает смерти?

21 И сега хората не могат да погледнат към светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

Никто не может взглянуть на солнце, когда оно блестит в небесах, после того, как расчистит их ветер.

22 и е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава!

С севера грядет блеск золотой; Бог приближается в страшном великолепии.

23 В семогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила, а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне.

Всемогущий – мы не можем Его постичь, силой и правдой Он велик, праведностью богат, никого не угнетает.

24 З атова хората се боят от Него; Той не зачита никого от високоумните.

Поэтому люди боятся Его, разве не боятся Его все мудрые сердцем?