1 ( По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

О Боже, зачем Ты навсегда отверг нас? Почему гнев Твой возгорелся на овец пастбищ Твоих?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Вспомни народ, который Ты приобрел с давних времен, который Ты искупил, чтобы он был Твоим наследием; вспомни гору Сион, на которой Ты обитаешь.

3 О тправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Направь Свои шаги к вековым развалинам – все разрушил враг во святилище!

4 П ротивниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

Враги Твои рычали посреди собрания Твоего, установили там свои знамена.

5 С танаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

Они размахивали своими топорами, как дровосеки в густом лесу,

6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

без остатка разрушили резные стены их секиры и бердыши.

7 П редадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

Они сожгли святилище Твое дотла, осквернили они жилище Имени Твоего.

8 К азаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

Решили они в сердце своем: «Уничтожим их полностью» и по всей стране сожгли все места, где поклонялись мы Тебе.

9 З намения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

Знамений не видят наши глаза, и не осталось пророков, нет никого, кто знал бы, когда этому наступит конец.

10 Д окога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

О Боже, как долго еще будет враг глумиться, и вечно ли будет противник оскорблять Твое Имя?

11 З ащо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

Почему Ты убираешь назад Свою руку, Свою правую руку? Извлеки ее на них и порази их!

12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

Бог, мой Царь от начала, Ты принес спасение на землю.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

Ты разделил Своей силою море, Ты сокрушил головы морских чудовищ.

14 Т и си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

Ты сокрушил головы Левиафана, жителям пустынь отдав его в пищу.

15 Т и си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

Ты иссек источник и поток, Ты иссушил бегущие реки.

16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

День и ночь – Твои; Ты создал солнце и луну.

17 Т и си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

Ты определил границы земли, сотворил лето и зиму.

18 П омни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

Вспомни, Господи, как глумится враг и как безумный народ оскорбляет Твое Имя.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

Не отдавай зверям душу Твоей горлицы; жизней Твоих страдальцев не забудь никогда.

20 З ачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Взгляни на Свой завет, потому что насилие во всех темных уголках земли.

21 У гнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

Да не возвратится угнетенный с позором; пусть бедный и нищий восхвалят Твое Имя.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

Восстань, Боже, и защити Свое дело; вспомни, как глупец оскорбляет Тебя целый день.

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Не забудь крика Своих врагов, шума, который непрестанно поднимают противники Твои.