1 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият Синедрион незабавно свикаха съвещание и като вързаха Исус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат.
Рано утром первосвященники, старейшины, учители Закона и весь Высший Совет приняли решение. Они, связав Иисуса, отвели и передали Его Пилату.
2 И Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти казваш.
Пилат спросил Его: – Ты – Царь иудеев? – Ты сам так говоришь, – ответил Иисус.
3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.
Первосвященники выдвигали против Иисуса много обвинений,
4 А Пилат пак Го попита: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!
и Пилат опять спросил Его: – Ты ничего не отвечаешь? Видишь, как много против Тебя обвинений.
5 Н о Исус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.
Но, к удивлению Пилата, Иисус и на это ничего не отвечал. Пилат осуждает Иисуса на распятие (Мат. 27: 15-26; Лк. 23: 13-25; Ин. 18: 39-19: 16)
6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, за когото отправеха прошение.
На Пасху Пилат обычно отпускал одного из заключенных, по выбору народа.
7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които по време на бунта бяха извършили убийство.
В это время в заключении находился человек по имени Варавва, который вместе со своими сообщниками совершил убийство во время бунта.
8 И народът се изкачи и започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави.
Толпа стала просить у Пилата, чтобы он сделал то, что обычно делал для них.
9 А Пилат им отговори: Искате ли да ви пусна Юдейския Цар
– Хотите, чтобы я отпустил вам Царя иудеев? – спросил Пилат.
10 ( понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали)?
Он знал, что первосвященники предали Иисуса из зависти.
11 Н о главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.
Первосвященники же подговорили толпу просить, чтобы освободил лучше Варавву.
12 П илат пак им каза: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски Цар?
– Что же мне тогда делать с Тем, Кого вы называете Царем иудеев? – спросил Пилат.
13 А те пак изкрещяха: Разпъни Го!
– Распни Его! – закричала толпа.
14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!
– А что Он сделал плохого? – спросил Пилат. Однако толпа кричала все громче: – Распни Его!
15 Т огава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исус бичува и Го предаде на разпятие. Исус с трънен венец
Пилат, чтобы удовлетворить толпу, освободил им Варавву, а Иисуса отдал на распятие, приказав сперва бичевать Его. Римские солдаты издеваются над Иисусом ( Мат. 27: 27-31; Ин. 19: 2-3)
16 В ойниците Го заведоха вътре в двора, т. е. в преторията, и свикаха цялата дружина.
Солдаты отвели Иисуса во двор резиденции наместника и созвали весь полк.
17 И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и Го положиха на главата Му.
Они одели Его в пурпурную мантию и, сплетя венок из терновника, надели на Него.
18 И започнаха да Го поздравяват: Здравей, Царю Юдейски!
– Да здравствует Царь иудеев! – приветствовали они.
19 И Го удряха по главата с тръстикова пръчка, заплюваха Го и като коленичеха, кланяха Му се.
Они били Его тростью по голове и плевали на Него, падали перед Ним на колени и кланялись Ему.
20 С лед като Му се подиграха, съблякоха Му пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън да Го разпънат. Разпятието
Вдоволь наиздевавшись, они сняли с Него пурпурную мантию, одели Иисуса в Его собственную одежду и вывели на распятие. Иисуса ведут на распятие (15: 21-23 – Мат 27: 32-34; Лк. 23: 26; Ин. 19: 17)
21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива.
По дороге они остановили человека, шедшего с поля, – это был Симон из Кирены, отец Александра и Руфа, – и заставили его нести крест.
22 И заведоха Исус на мястото Голгота, което значи Лобно място.
Иисуса привели на место, называемое Голгофа (что означает «Лобное место» ).
23 И Му дадоха вино, смесено със смирна, но Той не прие.
Солдаты дали Ему вино, смешанное со смирной, но Он не стал пить. Казнь Иисуса (Мат. 27: 35-44; Лк. 23: 32-43; Ин. 19: 18-24)
24 С лед като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, кой какво да вземе.
Они распяли Иисуса, а Его одежду поделили между собой, бросая жребий, кому что взять.
25 А беше третият час, когато Го разпънаха.
Когда Его распяли, был третий час.
26 А надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар.
Надпись, указывавшая Его вину, гласила: «ЦАРЬ ИУДЕЕВ».
27 И с Него разпънаха двама разбойника, един от дясната Му страна и един от лявата Му страна.
Вместе с Ним распяли и двух разбойников, одного по правую, другого по левую сторону от Него.
28 И се изпълни Писанието, което казва: "И към беззаконниците беше причислен."
И исполнилось Писание, где говорится: «И был причислен к преступникам».
29 И които минаваха оттам, Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш,
Проходившие мимо бранили Его. Качая головами, они говорили: – Ну что? Ты ведь собирался разрушить храм и в три дня отстроить его!
30 с паси Себе Си и слез от кръста!
Спаси Себя, сойди с креста!
31 П одобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!
Первосвященники и учители Закона тоже насмехались над Иисусом: – Спасал других, – говорили они, – а Себя спасти не может!
32 Н ека Христос, Израелевият Цар, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с него Го ругаеха.
Христос, Царь Израиля! Пусть Он сойдет с креста, чтобы мы увидели и поверили. Также оскорбляли Его и распятые вместе с Ним. Иисус умирает на кресте (Мат. 27: 45-56; Лк. 23: 44-49; Ин. 19: 28-30)
33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час.
В полдень по всей земле стало темно, и это продолжалось до трех часов дня.
34 И на деветия час Исус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
В три часа Иисус громко крикнул: – Элои, Элои, лема савахтани? (что означает: «Боже Мой, Боже Мой, почему Ты Меня оставил?»)
35 И някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия.
Некоторые из стоявших поблизости, услышав это, сказали: – Слышите, Илию зовет!
36 И един изтича, натопи гъба в оцет, надяна я на тръстикова пръчка и Му даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.
Один из них подбежал и, пропитав губку кислым вином, насадил ее на палку и дал Иисусу пить. – Подождите, давайте посмотрим, придет Илия снять Его или нет, – сказал он.
37 А Исус, като нададе силен вик, издъхна.
Громко вскрикнув, Иисус испустил дух.
38 И завесата на храма се раздра на две, от горе до долу.
И завеса в храме разорвалась надвое сверху донизу.
39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така извика и издъхна, каза: Наистина Този човек беше Божий Син.
Стоявший напротив Иисуса сотник, увидев, как Он испустил дух, сказал: – Этот Человек действительно был Сыном Бога!
40 И маше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена и Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия;
Там были и женщины, которые издали наблюдали за происходящим. Среди них была Мария Магдалина, Мария, мать Иакова младшего и Иосии, и Саломия.
41 к оито, когато беше в Галилея, вървяха след Исус и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Йерусалим. Погребението на Исус
Они следовали за Иисусом, когда Он был в Галилее, и прислуживали Ему. Там было много и других женщин, которые пришли с Ним в Иерусалим. Погребение Иисуса (Мат. 27: 57-61; Лк. 23: 50-56; Ин. 19: 38-42)
42 И когато вече се свечери, понеже беше Денят на Приготовлението, т. е. преди събота,
Был день приготовления к субботе. Вечером
43 д ойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Исус.
Иосиф из Аримафеи, влиятельный член Совета, который и сам был из числа ожидавших Божьего Царства, осмелился пойти к Пилату и попросить тело Иисуса.
44 А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, попита го дали е мъртъв от дълго време.
Пилат удивился, услышав, что Иисус так скоро умер. Он позвал сотника и спросил, давно ли Иисус умер.
45 И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.
Узнав от сотника, что Иисус действительно мертв, он отдал тело Иосифу.
46 И той купи плащеница и като Го сне, обви Го в плащеницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и сложи камък върху гробната врата.
Иосиф купил льняное полотно, снял тело, обернул его полотном и положил в вырубленную в скале гробницу. Ко входу в гробницу он привалил камень.
47 А Мария Магдалена и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде Го полагат.
А Мария Магдалина и Мария, мать Иосии, видели, куда Он был положен.