1 С лушай, Израелю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,
Слушай, Израиль. Ты теперь переходишь через Иордан, чтобы войти и выселить народы, которые больше и сильнее тебя, с большими городами, чьи стены до неба.
2 н арод едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите?
Люди те сильные и высокие – потомки Анака! Ты знаешь о них и слышал, как говорят: «Кто может противостоять потомкам Анака?»
3 И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.
Но будь уверен, Господь, твой Бог, пойдет перед тобой, подобно пожирающему огню. Он истребит их; Он покорит их тебе. А ты прогонишь и быстро уничтожишь их, как обещал тебе Господь.
4 А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена Господ ги изгонва пред тебе.
После того как Господь, твой Бог, прогонит их от тебя, не говори себе: «За мою праведность Господь привел меня сюда, чтобы я овладел этой землей». Нет, за нечестие этих народов Господь собирается прогнать их от тебя.
5 Н е поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена Господ, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.
Не за праведность и чистоту своего сердца ты идешь, чтобы овладеть их землей, а за нечестие этих народов Господь, твой Бог, прогонит их от тебя, чтобы исполнить то, о чем Он клялся твоим отцам Аврааму, Исааку и Иакову.
6 И така, знай, че Господ, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ.
Итак, пойми, что не за твою праведность Господь, твой Бог, отдает тебе во владение эту благодатную землю, ведь ты – упрямый народ. Золотой телец (Исх. 32: 1-35)
7 П омни и да не забравяш колко си раздразнявал Господа, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на Господа.
Помни и никогда не забывай, как в пустыне ты вызывал против себя гнев Господа, своего Бога. Со дня, когда ты покинул Египет, и до тех пор, как вы пришли сюда, вы были мятежниками против Господа.
8 А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.
У Хорива вы так разгневали Господа, что Он готов был истребить вас.
9 К огато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.
Когда я поднялся на гору, чтобы получить каменные плитки, плитки завета, который Господь заключил с вами, я провел на горе сорок дней и сорок ночей; я не ел хлеба и не пил воды.
10 И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.
Господь дал мне две каменные плитки, исписанные пальцем Бога. На них были все повеления, которые Господь объявил вам из пламени на горе, в день собрания.
11 ( В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)
Через сорок дней и сорок ночей Господь дал мне две каменные плитки, плитки завета.
12 А Господ ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол.
Господь сказал мне: «Немедленно спускайся, потому что твой народ, который ты вывел из Египта, развратился. Они быстро свернули с пути, по которому я повелел им идти, и сделали себе литого идола».
13 Г оспод още ми говорѝ: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ;
И Господь сказал мне: «Я видел этот народ, и народ этот на самом деле упрямый!
14 о ставѝ Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях.
Оставь Меня, Я истреблю их и сотру их имя из поднебесной. А от тебя Я произведу народ сильнее и многочисленнее этого».
15 И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.
Я повернулся и спустился с горы, пылающей огнем. Две каменные плитки завета были у меня в руках.
16 П огледнах и видях,че бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ ви беше заповядал.
Взглянув, я увидел, что вы согрешили против Господа, вашего Бога; вы сделали себе литого идола в виде тельца. Вы быстро свернули с пути, который указал вам Господь.
17 Т огава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас.
Я взял плитки, бросил их, и они разбились на куски у вас на глазах.
18 П осле паднах ничком пред Господа, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред Господа, и Го раздразнихте.
Затем я снова простерся перед Господом и лежал так сорок дней и сорок ночей. Я не ел хлеба и не пил воды из-за греха, который вы совершили, сотворив зло в глазах Господа и вызвав Его гнев.
19 З ащото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи. Но и този път Господ ме послуша.
Я боялся гнева и ярости Господа, потому что Он так гневался на вас, что готов был вас истребить. Но Господь внял мне и на этот раз.
20 Г оспод много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.
И на Аарона Господь гневался так, что готов был истребить его, но я молился и за Аарона.
21 Т огава взех плода на греха ви - телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.
А греховную вещь, тельца, которого вы сделали, я взял и расплавил в огне. Я разбил его, стер в порошок, мелкий, как пыль, и бросил в поток, который тек с горы.
22 С ъщо в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.
А еще вы разгневали Господа в Тавере, в Массе и в Киврот-Гаттааве.
23 П осле, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.
И когда Господь посылал вас из Кадеш-Барнеа, Он сказал: «Поднимитесь и захватите землю, которую Я отдал вам». Но вы взбунтовались против повеления Господа, вашего Бога. Вы не доверились Ему и не послушались Его.
24 О т първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на Господа.
Вы были мятежниками против Господа с тех самых пор, как я узнал вас.
25 И така, паднах ничком пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.
Сорок дней и сорок ночей я лежал, простершись перед Господом, потому что Господь сказал, что истребит вас.
26 М олех се на Господа: Господи Йехова, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно.
Я молился Господу и говорил: «Владыка, Господи, не губи Свой народ, Свое собственное наследие, которое Ты вызволил Своей великой властью и вывел из Египта могучей рукой.
27 С помни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,
Вспомни Своих слуг Авраама, Исаака и Иакова. Не смотри на упрямство этого народа, на его нечестие и грех.
28 д а не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.
Иначе в стране, из которой Ты вывел нас, будут говорить: “Господь вывел их, чтобы предать смерти в пустыне, потому что не смог привести их в землю, которую обещал им, и из-за ненависти к ним”.
29 А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.
Но они ведь Твое наследие, Твой народ, который Ты вывел Своей великой силой и простертой рукой».