1 И Елиу пак проговори:

Затем Елиуй продолжал говорить:

2 С лушайте думите ми вие, мъдри, и внимавайте към мене вие, разумни;

– Послушайте, мудрые, мою речь. Внимайте мне, умные люди.

3 з ащото ухото изпитва думите, както небцето вкусва ястието.

Ведь ухо разбирает слова, как язык – вкус пищи.

4 Н ека си изберем правото, за да знаем помежду си доброто.

Так давайте решим, где правда, и рассудим, что есть добро. Елиуй обличает Иова в неправедности

5 З ащото Йов е казал: Праведен съм, и пак Бог отне правото ми;

Иов сказал: «Я невинен, но лишил меня Бог правосудия.

6 в ъпреки правотата ми съм смятан за лъжец; раната ми е неизцелима, при все че съм без престъпление.

И хоть я прав – меня считают лжецом. Хоть я без греха, моя рана от Его стрелы неисцелима».

7 К ой човек е като Йов, който укорява Бога, както пие вода,

Есть ли еще такой человек, как Иов, кто кощунство, как воду, пьет?

8 и дружи с онези, които вършат беззаконие, и ходи с нечестиви хора?

Он дружит с нечестивыми, и общается со злодеями.

9 З ащото е казал: Нищо не ползва човека да върши волята на Бога.

Ведь он говорит: «Нет выгоды человеку, который старается угодить Богу». Елиуй свидетельствует о справедливости Бога

10 И така, слушайте ме вие, разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата и от Всемогъщия - беззаконието!

Потому, имеющие разум, послушайте меня! Не может быть у Бога неправды, чужд Всемогущий злу.

11 З ащото ще въздаде на човека според делото му и ще направи всеки да намери според пътищата си.

Воздает он смертному по делам и обходится с ним по его заслугам.

12 Н аистина Бог няма да извърши нечестие, нито Всемогъщият ще изкриви правосъдието.

Воистину, Бог не делает зла, Всемогущий не извращает суд.

13 К ой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

Кто отдал землю Ему во власть? Кто поставил Его над вселенной?

14 А ко Той прилепи сърцето Си само към Себе Си и оттегли към Себе Си Духа Си и диханието Си,

Если бы Он решил забрать Свой дух и отозвал бы Свое дыхание,

15 т о ще издъхне заедно всяка плът и човекът ще се върне пак в пръстта.

погибла бы разом любая плоть, и возвратился бы смертный во прах.

16 С ега, ако си разумен, чуй това; слушай гласа на думите ми.

Имеешь ты разум, так слушай это; внимай моей речи.

17 Щ е властва ли онзи, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

Разве правил бы Бог, если бы ненавидел правосудие? Обвинишь ли ты Справедливого и Могучего,

18 К ойто казва на цар: Нечестив си, на князе: Беззаконници сте,

Который говорит царю: «Негодяй!» – и приближенным: «Вы беззаконники!».

19 К ойто не показва лицеприятие пред първенци, нито почита богатия повече от сиромаха, понеже всички са дело на Неговите ръце?

Он вождям не выказывает пристрастий и не ставит богатого выше бедного, ведь все они – Его рук творение.

20 В една минута умират - да!, - в полунощ; народът им се смущава и преминава; и мощните биват премахнати не с ръка.

Они умирают мгновенно в полночь; мечутся люди и угасают; не руки смертных сражают сильных.

21 З ащото очите на Бога са върху пътищата на човека и Той гледа всичките му стъпки.

Глаза Его над путями людей; Он видит каждый их шаг.

22 Н яма тъмнина, нито мрачна сянка, където да се скрият онези, които вършат беззаконие.

Нет ни мрака, ни тьмы кромешной, где могли бы спрятаться беззаконники.

23 П онеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, за да дойде на съд пред Бога.

Ведь Богу нет нужды назначать время человеку, чтобы предстать на суд перед Ним.

24 Б ез дълго изследване сломява силните и поставя други вместо тях.

Без допроса сокрушает Он сильных и других на их место ставит.

25 И така, Той познава делата им; и ги събаря нощем и те се смазват.

Истинно, ведая их дела, низлагает их ночью – и им конец.

26 У дря ги като нечестиви явно - там, където има зрители,

На глазах у людей Он карает их за грехи,

27 п онеже се отклониха от Него и не зачитаха нито един от пътищата Му,

ведь они от Него отступили, не познали Его путей.

28 т ака че направиха да стигне до Него викът на сиромасите и Той чу вика на угнетените.

И дошел до него крик бедных, Он услышал крик страдальцев.

29 И когато Той успокоява, кой ще те смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е направено това спрямо народ, или спрямо един човек -

Если Он промолчит, кто Его укорит? Если скроет Он лицо Свое, кто сможет Его увидеть? Он над народом и над человеком,

30 з а да не царува нечестив човек, човек, който би впримчвал народа.

чтобы не царствовали безбожники, став сетью для народа.

31 З ащото ако някой каже на Бога: Понесох наказание, без да съм сторил зло;

Положим, кто-нибудь скажет Богу: «Я виновен – больше не согрешу.

32 к аквото аз не виждам, Ти ме научѝ; ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

Научи меня, если что-то не знаю; если я согрешил, то впредь зарекусь». –

33 т о трябва ли въздаянието му да бъде според както ти желаеш, да го отхвърляш, така че ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

Тогда должен ли Бог тебя удостоить наградой, когда ты отказываешься раскаяться ? Ты должен решать, а не я. Говори же, что знаешь.

34 Р азумни мъже ще ми кажат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

Люди разумные скажут мне, мудрецы, кто услышит меня:

35 Й ов говори без знание и думите му са лишени от мъдрост.

«От невежества говорит Иов, нет в его речи разума».

36 Ж еланието ми е Йов да бъде изпитан до край, понеже отговори както нечестивите хора.

О, когда бы до конца был испытан Иов, за ответы, достойные беззаконных!

37 З ащото към греха се прибавя бунтовничество, поругава се между нас и умножава думите си против Бога.

К греху своему приложил он бунт; насмехаясь над нами, он бьет в ладоши и слова против Бога множит.