1 Т огава Йов отговори:
Тогда Иов ответил:
2 М ного такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.
– Я слышал много подобного, вы все – жалкие утешители!
3 С вършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?
Настанет ли ветреным словам конец? Что заставляет тебя возражать?
4 И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.
И я бы мог говорить так, как вы, если бы вы были на моем месте; я сплетал бы речи против вас и неодобрительно качал бы головой;
5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.
я укреплял бы вас своими устами, унимая вашу боль движением губ. Плач Иова
6 А ко говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?
Если я говорю, не унимается моя боль, и когда перестаю – не уходит.
7 Н о сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.
О как Ты меня изнурил. Ты погубил всех моих домашних.
8 П окрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.
Ты схватил меня во свидетельство против меня самого; восстает на меня худоба моя и против меня свидетельствует.
9 Р азкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.
Бог терзает меня в гневе, Он ненавидит меня; Он скрежещет на меня зубами; враг мой следит зорко и неотступно за мной.
10 З япат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.
Люди открывают рты и издеваются надо мной, бьют меня по щекам, ругаясь, объединились против меня.
11 Б ог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.
Бог отдал меня неправедным, бросил меня в руки нечестивых.
12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.
Я был спокоен, но Он разбил меня, взял за шею и раздробил меня. Поставил меня Своей мишенью,
13 С трелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.
Его лучники меня окружили. Он рассекает мне почки, не щадит, изливает на землю мою желчь.
14 С ъсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.
Пробивает во мне пролом за проломом, устремляется на меня, как воин.
15 В ретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,
Я сшил для себя рубище и лбом своим уткнулся в прах.
16 л ицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,
Покраснело от плача мое лицо, пелена заволокла глаза,
17 а ко и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.
хоть нет у меня в руках неправды, и молитва моя чиста. Заступник на небесах
18 О , земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
О земля, не скрывай мою кровь – пусть не найдет покоя мой крик!
19 Е то и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.
Но даже теперь мой свидетель – на небесах, и есть в вышине у меня защитник.
20 М оите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,
Мой заступник – друг мой; к Богу слезы мои текут.
21 д ано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!
Мой заступник защитит меня перед Богом, как человек защищает в суде своего друга.
22 З ащото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.
Моим годам приходит конец; я ухожу в путь безвозвратный.