1 Т огава Йов отговори:

Then Job answered,

2 М ного такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

“I have heard many such things. All of you bring trouble instead of comfort.

3 С вършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

Is there no end to your words that are full of wind? What is your problem that you keep on talking?

4 И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

I also could speak like you, if I were in your place. I could put words together against you, and shake my head at you.

5 Н о аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

I could give you strength with my mouth. I could speak words of comfort and make your pain less.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

“If I speak, my pain is not made less. And if I keep quiet, it does not leave me.

7 Н о сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

But now God has taken away my strength. He has taken away all my family.

8 П окрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

He has made me dry up, and this speaks against me. The wasting away of my body rises up against me. It speaks against me to my face.

9 Р азкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

His anger has torn me and hated me. He has ground His teeth at me. The one against me looks hard at me.

10 З япат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

Men have looked at me with their mouths open. They have hit me on the face with anger. They have gathered together against me.

11 Б ог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

God gives me over to bad men. He throws me into the hands of the sinful.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

I was living in comfort, but He has taken that away. He has taken hold of me by the neck and shaken me to pieces. He has set me up for something to shoot at.

13 С трелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

His arrows are all around me. He cuts my kidneys open without pity. He pours the bitter insides on the ground.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

He hurts me again and again. He runs at me like a man of war.

15 В ретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

I have sewed cloth made from hair over my skin, and have laid my hope in the dust.

16 л ицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

My face is red from crying, and darkness is over my eyes.

17 а ко и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

But my hands have done nothing bad, and my prayer is pure.

18 О , земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

“O earth, do not cover my blood. Let my cry have no place to rest.

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

See, even now there is One Who sees me from heaven. The One Who speaks for me is on high.

20 М оите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

My friends make fun of me. My eyes pour out tears to God.

21 д ано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!

If only a man could give reasons to God, as a man does for his neighbor!

22 З ащото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.

In a few years I will go the way that I cannot return.