1 К ато се вдигнаха от Елим, цялото общество израелтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

All the people of Israel left Elim, and came to the Desert of Sin, between Elim and Sinai. It was the fifteenth day of the second month after they left the land of Egypt.

2 А в пустинята цялото общество израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

And all the people of Israel complained against Moses and Aaron in the desert,

3 И зраелтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

saying, “We should have died by the Lord’s hand in the land of Egypt, when we sat by the pots of meat and ate all the bread we wanted. For you have brought us out into this desert to kill all of us with hunger.”

4 Т огава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам - ще ходят ли по закона Ми, или не.

Then the Lord said to Moses, “See, I will rain bread from heaven for you. The people will go out and gather a day’s share every day, so I may test them to see if they will follow My Law or not.

5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

On the sixth day they are to bring in twice as much as they gather each day.”

6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израелтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

So Moses and Aaron said to the people of Israel, “This evening you will know that the Lord has brought you out of the land of Egypt.

7 а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

And in the morning you will see the greatness of the Lord. For He hears your complaining against the Lord. What are we, that you complain against us?”

8 М оисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.

Moses said, “The Lord is giving you meat to eat in the evening and all the bread you want in the morning. For He hears how you complain against Him. What are we? You complain not against us, but against the Lord.”

9 М оисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израелтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.

Then Moses said to Aaron, “Say to all the people of Israel, ‘Come near to the Lord, for He has heard your complaining.’”

10 А докато Аарон говореше на цялото общество израелтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

When Aaron spoke to all the people of Israel, they looked toward the desert. And they saw in the cloud the shining-greatness of the Lord.

11 И Господ каза на Моисей:

The Lord said to Moses,

12 Ч ух ропота на израелтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

“I have heard the complaining of the people of Israel. Say to them, ‘In the evening you will eat meat, and in the morning you will be filled with bread. Then you will know that I am the Lord your God.’”

13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

In the evening quails came and covered the place where the people were staying. And in the early morning a little water was around the tents.

14 С лед като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

When the water had gone, there were small white pieces all over the ground of the desert.

15 К огато израелтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

When the people of Israel saw it, they said to one another, “What is it?” For they did not know what it was. Moses said to them, “It is the bread that the Lord has given you to eat.

16 Е то какво заповядва Господ: Съберете от него - всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

This is what the Lord has told you to do: ‘Every man gather as much of it as he can eat. Take a jar for every person that each of you has in his tent.’”

17 И израелтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

The people did so. Some gathered much and some less.

18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

When they saw how much they had, he who had gathered much had no more than what was needed. And he who had gathered less had enough. Every man gathered as much as he could eat.

19 М оисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

Moses said to them, “Let no one save any of it until morning.”

20 О баче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израелтяните.

But they did not listen to Moses. Some left part of it until morning. And worms grew in it and it became bad to eat. So Moses was angry with them.

21 Т е го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

Morning after morning they gathered it, every man as much as he could eat. But when the sun became hot, it would melt.

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

On the sixth day they gathered twice as much bread, two jars for each person. When all the leaders of the people came and told Moses,

23 А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

he said to them, “This is what the Lord said: ‘Tomorrow is a time of rest, a holy Day of Rest to the Lord. Make ready the food you will need for today. Then put aside what is left to be kept until morning.’”

24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

So they put it aside until morning, as Moses told them. And it did not become bad to eat, and there were no worms in it.

25 Т огава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.

Moses said, “Eat it today. For today is a Day of Rest to the Lord. Today you will not find it in the field.

26 Ш ест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

Six days you will gather it. But on the seventh day, the Day of Rest, there will be none.”

27 О баче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

On the seventh day some of the people went out to gather it. But they found none.

28 Т огава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

Then the Lord said to Moses, “How much longer will you go against My Word and My Laws?

29 В ижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

See, the Lord has given you the Day of Rest. This is why He gives you bread for two days on the sixth day. Every man should stay home and not leave his place on the seventh day.”

30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

So the people rested on the seventh day.

31 А Израелевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

The people of Israel called it bread from heaven. It was like coriander seed, white, and tasted like bread made with honey.

32 Т огава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

Moses said, “This is what the Lord has said: ‘Let a jar of it be kept for your children and grandchildren to come, so they may see the bread that I fed you in the desert when I brought you out of the land of Egypt.’”

33 М оисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.

Then Moses said to Aaron, “Take a jar full of the bread from heaven. And put it before the Lord, to be kept for all your children to come.”

34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.

As the Lord told Moses, Aaron put it in front of the special box of the agreement to be kept.

35 И израелтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

The people of Israel ate the bread from heaven forty years, until they came to a land where other people lived. They ate the bread from heaven until they came to the land of Canaan.

36 А гоморът е една десета от ефата.

(It took about ten jars to fill a large basket.)