1 Е то имената на синовете на Израел, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си:

These are the names of the sons of Israel who came to Egypt with Jacob. Each one came with those of his house:

2 Р увим, Симеон, Левий и Юда,

Reuben, Simeon, Levi, Judah,

3 И сахар, Завулон и Вениамин,

Issachar, Zebulun, Benjamin,

4 Д ан и Нефталим, Гад и Асир.

Dan, Naphtali, Gad, and Asher.

5 В сички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет.

There were seventy people in Jacob’s family. But Joseph was already in Egypt.

6 И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение.

Joseph and all his brothers died and all their families of that time.

7 А потомците на Израел се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях.

But the sons of Israel had many children, and the people became many in number. There were so many that the land was filled with them.

8 Т огава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф.

Then a new king came into power over Egypt. He did not know Joseph.

9 Т ой каза на народа си: Вижте, този народ, израелтяните, са по-многобройни и по-силни от нас;

He said to his people, “See, the people of Israel are too many and too powerful for us.

10 н ека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни.

Come, let us be wise in how we act towards them, or they will become more in number. If there is a war, they might join with those who hate us. They might fight against us and then leave the land.”

11 З атова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници.

So they put men in power over them to make them work hard. And they built the store-cities Pithom and Raamses for Pharaoh the king.

12 Н о колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израелтяните.

But the more the Egyptians made them suffer, the more they became until they spread throughout the land. So the Egyptians were afraid of the people of Israel.

13 З атова египтяните караха жестоко израелтяните да работят;

The Egyptians made the people of Israel work very hard.

14 о горчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа - всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки.

They made their lives bitter with hard work building with stones and with all kinds of work in the field. They made them work very hard.

15 П ри това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):

Then the king of Egypt spoke to the Hebrew nurses. The name of one was Shiphrah. The name of the other was Puah.

16 К огато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

He said, “When you are helping the Hebrew women to give birth, and see the baby before the mother does, if it is a son, kill him. But if it is a daughter, let her live.”

17 Н о бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.

But the nurses feared God. They did not do what the king of Egypt told them. They let the boys live.

18 Т огава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?

So the king of Egypt called the nurses and said to them, “Why have you done this, and let the boys live?”

19 А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях.

The nurses answered Pharaoh, “Because the Hebrew women are not like the Egyptian women. They are strong. They give birth before the nurse comes to them.”

20 З атова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много.

So God was good to the nurses. And the people became many and strong.

21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства.

Because the nurses feared God, He gave them families.

22 Т огава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.

Then Pharaoh told all his people, “Throw every son who is born to the Hebrews into the Nile. But keep every daughter alive.”