1 О баче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб.

As I thought about it, I decided I would not come to you again. It would only make you sad.

2 З ащото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?

If I make you sad, who is going to make me happy? How can you make me happy if I make you sad?

3 И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

That is why I wrote that letter to you. I did not want to visit you and be made sad by the ones who should be making me happy. I am sure when I am happy, you are happy also.

4 З ащото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас.

I wrote you with a troubled heart. Tears were coming from my eyes. I did not want to make you sad. I wanted you to know how much I loved you. Forgiving a Christian

5 Н о ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас.

If someone among you has brought sorrow, he has not made me as sad as he has all of you. I say this so I may not make it hard for you.

6 З а такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

Most of you have punished him. That is enough for such a person.

7 т ака че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.

Now you should forgive him and comfort him. If you do not, he will be so sad that he will want to give up.

8 З атова ви моля да го уверите в любовта си към него.

I ask you to show him you do love him.

9 П онеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.

This is why I wrote to you. I wanted to test you to see if you were willing to obey in all things.

10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,

If you forgive a man, I forgive him also. If I have forgiven anything, I have done it because of you. Christ sees me as I forgive.

11 д а не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли. Успехът на проповедта за Исус Христос

We forgive so that Satan will not win. We know how he works!

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,

When I arrived in the city of Troas, the Lord opened the door for me to preach the Good News of Christ.

13 д ухът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

I was worried because I could not find our brother Titus. After saying good-bye, I went on my way to the country of Macedonia.

14 Н о благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

We thank God for the power Christ has given us. He leads us and makes us win in everything. He speaks through us wherever we go. The Good News is like a sweet smell to those who hear it.

15 З ащото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.

We are a sweet smell of Christ that reaches up to God. It reaches out to those who are being saved from the punishment of sin and to those who are still lost in sin.

16 Н а едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите - животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело ?

It is the smell of death to those who are lost in sin. It is the smell of life to those who are being saved from the punishment of sin. Who is able for such a work?

17 Н ие сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.

We are not like others. They preach God’s Word to make money. We are men of truth and have been sent by God. We speak God’s Word with Christ’s power. All the time God sees us.