1 З ащото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях.

For I have thought of all this, how good and wise men and their works are in the hand of God. Man does not know if love or hate is waiting for them.

2 В сичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.

It is the same for all. The same thing will happen to both the man who is good and the man who is sinful. The same thing will happen to the clean and the unclean, and to the man who gives a gift on the altar and to the man who does not. As the good man is, so is the sinner. As the man who swears is, so is the one who is afraid to swear.

3 Т ова е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.

This is a bad thing in all that is done under the sun, that the same thing happens to all men. Also the hearts of men are sinful and crazy all their lives. Then they join the dead.

4 З ащото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

But there is hope for the one who is among the living. For sure a live dog is better off than a dead lion.

5 З ащото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен;

For the living know they will die. But the dead know nothing, and they will receive nothing further, for they are forgotten.

6 с ъщо и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.

Their love and hate and desire have already died. They will no longer have a part in what is done under the sun.

7 И ди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти.

Go and eat your bread in happiness. Drink your wine with a happy heart. For God has already been pleased with your works.

8 Д рехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.

Let your clothes be white all the time. And let there always be oil on your head.

9 Р адвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето - през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.

Enjoy life with the woman you love all the days of your life that will soon be over. God has given you these days under the sun. This is the good you will get in life and in your work which you have done under the sun.

10 В сичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.

Whatever your hand finds to do, do it with all your strength. For there is no work or planning or learning or wisdom in the place of the dead where you are going.

11 О бърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая.

Again I saw under the sun that the race is not to the fast and the battle to the men of war. Bread is not to the wise and riches are not to the men of understanding. Favor is not to able workers. Time comes and goes and things happen for no reason to them all.

12 З ащото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.

Man does not know his time. Like fish caught in a bad net, and birds caught in a trap, so men are trapped at a bad time when trouble comes upon them when they do not expect it. Wisdom Is Better Than Being Foolish

13 И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма):

I have also seen this as wisdom under the sun, and it made me think.

14 И маше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили.

There was a small city with few men in it, and a great king came to it. His army gathered around it and built a large wall to help them in battle against it.

15 Н о в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.

But a poor wise man was found in the city, and he brought the city out of its trouble by his wisdom. Yet no one remembered that poor man.

16 Т огава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат.

So I said, “Wisdom is better than strength.” But the wisdom of the poor man is hated and his words are not carried out.

17 Д умите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.

The words of the wise heard in quiet are better than the loud words of a ruler among fools.

18 М ъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.

Wisdom is better than objects used in war, but one sinner destroys much good.