1 С лед това Давид каза: Остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа благост заради Йонатан?

Then David said, “Is there anyone left of the family of Saul, to whom I may show kindness because of Jonathan?”

2 И маше един слуга от Сауловия дом на име Сива. Повикаха го при Давид и царят му каза: Ти ли си Сива? А той отговори: Аз съм, твоят слуга.

Now there was a servant in Saul’s house whose name was Ziba. They called him to David, and the king said to him, “Are you Ziba?” And he said, “I am your servant.”

3 Ц арят го попита: Не остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа Божия благост? И Сива отговори на царя: Има още един Йонатанов син, болен в краката.

The king said, “Is there not still someone of the family of Saul to whom I may show the kindness of God?” And Ziba said to the king, “There is still a son of Jonathan who cannot walk because of his feet.”

4 Ц арят му каза: Къде е той? А Сива отговори на царя: Той е в къщата на Махир, Амииловия син, в Лодавар.

So the king said to him, “Where is he?” Ziba answered the king, “See, he is in the family of Machir the son of Ammiel in Lo-debar.”

5 Т огава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махир, Амииловия син, от Лодавар.

Then King David sent men to bring him from the family of Machir the son of Ammiel, from Lo-debar.

6 И когато Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, дойде при Давид, падна на лице и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Аз съм, твоят слуга.

Mephibosheth the son of Saul’s son Jonathan came to David and fell on his face to the ground in respect. David said, “Mephibosheth.” And he answered, “Here is your servant!”

7 Д авид му каза: Не бой се. Бъди сигурен, че ще покажа благост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти възвърна всички земи на дядо ти Саул. Ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.

David said to him, “Do not be afraid. For I will be sure to show kindness to you because of your father Jonathan. I will return to you all the land of your grandfather Saul. And you will eat at my table always.”

8 А той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, за да погледнеш милостиво на такова умряло куче като мене?

Again Mephibosheth put his face to the ground and said, “Who am I? Why should you care for a dead dog like me?”

9 Т огава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

Then the king called Saul’s servant Ziba and said to him, “I have given to your owner’s grandson all that belonged to Saul and his family.

10 Т и ще му обработваш земята - ти, синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде. Но Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги.)

You and your sons and your servants will grow food on the land for him. You will bring in the food so your owner’s grandson may eat. But Mephibosheth your owner’s grandson will always eat at my table.” Now Ziba had fifteen sons and twenty servants.

11 С ива каза на царя: Всичко, което заповяда господарят ми, царят, на слугата си, ще бъде изпълнено. А Мемфивостей, продължи царят, ще яде на моята трапеза като един от царските синове.

Then Ziba said to the king, “Your servant will do all that my lord the king tells your servant to do.” So Mephibosheth ate at David’s table as one of the king’s sons.

12 М емфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостей.

Mephibosheth had a young son whose name was Mica. And all who lived in Ziba’s house were Mephibosheth’s servants.

13 Т ака Мемфивостей живееше в Йерусалим и винаги ядеше на царската трапеза. А той беше сакат и с двата крака.

So Mephibosheth lived in Jerusalem, for he always ate at the king’s table. Both his feet had been hurt and he could not walk.