1 Е то думите, които Моисей говорѝ на целия Израел отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

These are the words which Moses spoke to all Israel on the other side of the Jordan, in the desert, in the Arabah beside Suph, between Paran and Tophel, Laban, Hazeroth and Dizahab.

2 ( Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)

It takes eleven days to travel from Horeb by the way of Mount Seir to Kadesh-barnea.

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израелтяните това, което Господ му заповяда за тях,

On the first day of the eleventh month in the fortieth year, Moses spoke to the children of Israel. He told them all the Lord said they must do.

4 с лед като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

This was after he had won the war against Sihon the king of the Amorites, who lived in Heshbon, and Og the king of Bashan, who lived in Ashtaroth and Edrei.

5 О твъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:

On the other side of the Jordan in the land of Moab, Moses talked to the people about this Law. He said,

6 Г оспод, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.

“The Lord our God spoke to us at Mount Sinai, saying, ‘You have stayed long enough at this mountain.

7 О бърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.

Get ready to travel now. Go to the hill country of the Amorites, and to all their neighbors in the Arabah, in the hill country and in the valley, in the Negev and by the sea, the land of the Canaanites, and Lebanon, as far as the big river, the river Euphrates.

8 Е то, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

See, I have set the land in front of you. Go in and take for your own the land which the Lord promised to give to your fathers, Abraham, Isaac and Jacob, and to their children after them.’ Leaders of Family Groups

9 В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.

“At that time I said to you, ‘I am not able to take care of you alone.

10 Г оспод, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.

The Lord your God has made you become many people. Now you are as many as the stars of heaven.

11 ( Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)

May the Lord, the God of your fathers, make you 1, 000 times as many as you are. May He bring good to you just as He has promised you!

12 К ак ще мога аз сам да нося тази тежест - вас и товара от вас и вашите препирни?

How can I alone carry the weight of your troubles?

13 И зберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.

Choose wise, understanding and able men from your family groups. And I will make them leaders over you.’

14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.

You answered me and said, ‘The thing which you have spoken is good for us to do.’

15 И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

So I took the leaders of your family groups, wise and able men. I made them leaders over you, leaders of thousands, of hundreds, of fifties and of tens, and rulers of your family groups.

16 В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.

“Then I said to your judges at that time, ‘Listen to the problems between your brothers. And be right in what you decide between a man and his brother or the stranger who is with him.

17 В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.

Do not show favor as you judge. Listen to the small and the great alike. Do not be afraid of any man, because you are judging for God. Bring to me any problem that is too hard for you, and I will hear it.’

18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

I told you at that time all the things you should do. Men Are Sent to Spy Out the Land

19 К ато отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

“Then we left Mount Sinai. We went through the big desert you saw which fills people with fear, on the way to the hill country of the Amorites, just as the Lord our God had told us. And we came to Kadesh-barnea.

20 Т огава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.

I said to you, ‘You have come to the hill country of the Amorites, which the Lord our God will give us.

21 Е то, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

See, the Lord your God has set the land in front of you. Go and take it for your own, as the Lord, the God of your fathers, has told you. Do not be afraid or troubled.’

22 Т огава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

Then all of you came to me and said, ‘Let us send men before us, to spy out the land for us. They will return and tell us which way we should go and which cities we will come to.’

23 Т ова ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

What you said pleased me. I took twelve of your men, one man for each family group.

24 И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.

They went up into the hill country, came to the valley of Eshcol, and saw what was there.

25 Т е събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.

They took some of the fruit of the land in their hands and brought it down to us. And they told us that it is a good land which the Lord our God is giving us.

26 Н о вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.

“Yet you would not go up. You went against what the Lord your God told you to do.

27 Р оптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

You complained in your tents, saying, ‘Because the Lord hates us He has brought us out of the land of Egypt to give us to the Amorites to destroy us.

28 К ъде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите.

Where would we be going? Our brothers have made our hearts weak with fear, saying, ‘The people are bigger and taller than we. The cities are large, with walls as high as the heavens. And we have even seen the sons of the Anakim there.’”

29 Н о аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

Then I said to you, ‘Do not be afraid of them.

30 Г оспод, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет

The Lord your God Who goes before you will Himself fight for you. He did this for you in Egypt in front of your eyes,

31 и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

and in the desert. There you saw how the Lord your God carried you, as a man carries his son, in all the way you have walked until you came to this place.’

32 В ъпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,

But even so, you did not trust the Lord your God,

33 К ойто вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан - нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

Who goes before you on your way. He finds a place for you to set up your tents. He uses fire to show you the way to go during the night. During the day He uses a cloud to lead you. Israel’s Punishment

34 А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:

“The Lord heard your words and was angry. He swore,

35 Н ито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

‘Not one of these men of these sinful people will see the good land I promised to give your fathers,

36 о свен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

except Caleb the son of Jephunneh. He will see it. I will give the land on which he has walked to him and his children because he has always followed the Lord.’

37 И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

The Lord was angry with me because of you. He said, ‘Not even you will go in there.

38 И сус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израел.

Joshua the son of Nun, who stands in front of you, will go in there. Tell him to be strong, for he will bring Israel into their new land.

39 П ри това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

And your little ones whom you said would be taken by strange hands, and your children who do not yet know the difference between good and bad, will go in there. I will give the land to them. It will be theirs.

40 В ие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море.

But as for you, turn around and go into the desert by way of the Red Sea.’

41 Т огава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.

“Then you said to me, ‘We have sinned against the Lord. We will go up and fight, just as the Lord our God told us.’ So every man of you put on his sword and thought it an easy thing to go up into the hill country.

42 А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.

The Lord said to me, ‘Say to them, “Do not go up or fight. For I am not among you. You would be destroyed by those who hate you.”’

43 Т ака ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.

So I spoke to you but you would not listen. You went against what the Lord told you. In your pride you went up into the hill country.

44 Т огава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.

Then the Amorites who lived in that hill country came out against you. They came at you like bees, and crushed you from Seir to Hormah.

45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

And you returned and cried before the Lord but the Lord did not listen to you.

46 Т ака стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.

So you stayed in Kadesh. Many days you stayed there.