1 Е то думите, които Моисей говорѝ на целия Израел отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

These are the words which Moses spoke to all Israel beyond the Jordan in the wilderness, in the Arabah over against Suf, between Paran, Tophel, Laban, Hazeroth, and Dizahab.

2 ( Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)

It is eleven days’ journey from Horeb by the way of Mount Seir to Kadesh Barnea.

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израелтяните това, което Господ му заповяда за тях,

In the fortieth year, in the eleventh month, on the first day of the month, Moses spoke to the children of Israel, according to all that Yahweh had given him in commandment to them;

4 с лед като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

after he had struck Sihon the king of the Amorites, who lived in Heshbon, and Og the king of Bashan, who lived in Ashtaroth, at Edrei.

5 О твъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:

Beyond the Jordan, in the land of Moab, Moses began to declare this law, saying,

6 Г оспод, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.

“Yahweh our God spoke to us in Horeb, saying, ‘You have lived long enough at this mountain.

7 О бърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.

Turn, and take your journey, and go to the hill country of the Amorites, and to all the places near there, in the Arabah, in the hill country, and in the lowland, and in the South, and by the seashore, the land of the Canaanites, and Lebanon, as far as the great river, the river Euphrates.

8 Е то, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

Behold, I have set the land before you. Go in and possess the land which Yahweh swore to your fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob, to give to them and to their offspring after them.’”

9 В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.

I spoke to you at that time, saying, “I am not able to bear you myself alone.

10 Г оспод, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.

Yahweh your God has multiplied you, and behold, you are today as the stars of the sky for multitude.

11 ( Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)

Yahweh, the God of your fathers, make you a thousand times as many as you are, and bless you, as he has promised you!

12 К ак ще мога аз сам да нося тази тежест - вас и товара от вас и вашите препирни?

How can I myself alone bear your problems, your burdens, and your strife?

13 И зберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.

Take wise men of understanding and well known according to your tribes, and I will make them heads over you.”

14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.

You answered me, and said, “The thing which you have spoken is good to do.”

15 И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

So I took the heads of your tribes, wise men, and known, and made them heads over you, captains of thousands, and captains of hundreds, and captains of fifties, and captains of tens, and officers, according to your tribes.

16 В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.

I commanded your judges at that time, saying, “Hear cases between your brothers, and judge righteously between a man and his brother, and the foreigner who is living with him.

17 В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.

You shall not show partiality in judgment; you shall hear the small and the great alike. You shall not be afraid of the face of man, for the judgment is God’s. The case that is too hard for you, you shall bring to me, and I will hear it.”

18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

I commanded you at that time all the things which you should do.

19 К ато отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

We traveled from Horeb, and went through all that great and terrible wilderness which you saw, by the way to the hill country of the Amorites, as Yahweh our God commanded us; and we came to Kadesh Barnea.

20 Т огава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.

I said to you, “You have come to the hill country of the Amorites, which Yahweh our God gives to us.

21 Е то, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

Behold, Yahweh your God has set the land before you. Go up, take possession, as Yahweh, the God of your fathers, has spoken to you. Don’t be afraid, neither be dismayed.”

22 Т огава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

You came near to me, everyone of you, and said, “Let us send men before us, that they may search the land for us, and bring us word again of the way by which we must go up, and the cities to which we shall come.”

23 Т ова ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

The thing pleased me well. I took twelve men of you, one man for every tribe.

24 И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.

They turned and went up into the hill country, and came to the valley of Eshcol, and spied it out.

25 Т е събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.

They took some of the fruit of the land in their hands, and brought it down to us, and brought us word again, and said, “It is a good land which Yahweh our God gives to us.”

26 Н о вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.

Yet you wouldn’t go up, but rebelled against the commandment of Yahweh your God.

27 Р оптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

You murmured in your tents, and said, “Because Yahweh hated us, he has brought us out of the land of Egypt, to deliver us into the hand of the Amorites, to destroy us.

28 К ъде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите.

Where are we going up? Our brothers have made our heart melt, saying, ‘The people are greater and taller than we. The cities are great and fortified up to the sky. Moreover we have seen the sons of the Anakim there!’”

29 Н о аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

Then I said to you, “Don’t dread, neither be afraid of them.

30 Г оспод, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет

Yahweh your God who goes before you, he will fight for you, according to all that he did for you in Egypt before your eyes,

31 и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

and in the wilderness, where you have seen how that Yahweh your God bore you, as a man does bear his son, in all the way that you went, until you came to this place.”

32 В ъпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,

Yet in this thing you didn’t believe Yahweh your God,

33 К ойто вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан - нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

who went before you on the way, to seek out a place for you to pitch your tents in, in fire by night, to show you by what way you should go, and in the cloud by day.

34 А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:

Yahweh heard the voice of your words, and was angry, and swore, saying,

35 Н ито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

“Surely not one of these men of this evil generation shall see the good land, which I swore to give to your fathers,

36 о свен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

except Caleb the son of Jephunneh. He shall see it. I will give the land that he has trodden on to him, and to his children, because he has wholly followed Yahweh.”

37 И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

Also Yahweh was angry with me for your sakes, saying, “You also shall not go in there.

38 И сус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израел.

Joshua the son of Nun, who stands before you, shall go in there. Encourage him, for he shall cause Israel to inherit it.

39 П ри това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

Moreover your little ones, whom you said should be captured or killed, and your children, who today have no knowledge of good or evil, they shall go in there, and I will give it to, and they shall possess it.

40 В ие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море.

But as for you, turn, and take your journey into the wilderness by the way to the Red Sea.”

41 Т огава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.

Then you answered and said to me, “We have sinned against Yahweh, we will go up and fight, according to all that Yahweh our God commanded us.” Every man of you put on his weapons of war, and presumed to go up into the hill country.

42 А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.

Yahweh said to me, “Tell them, ‘Don’t go up, neither fight; for I am not among you; lest you be struck before your enemies.’”

43 Т ака ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.

So I spoke to you, and you didn’t listen; but you rebelled against the commandment of Yahweh, and were presumptuous, and went up into the hill country.

44 Т огава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.

The Amorites, who lived in that hill country, came out against you, and chased you, as bees do, and beat you down in Seir, even to Hormah.

45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

You returned and wept before Yahweh; but Yahweh didn’t listen to your voice, nor turn his ear to you.

46 Т ака стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.

So you stayed in Kadesh many days, according to the days that you remained.