1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.

Now in the assembly that was at Antioch there were some prophets and teachers: Barnabas, Simeon who was called Niger, Lucius of Cyrene, Manaen the foster brother of Herod the tetrarch, and Saul.

2 И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.

As they served the Lord and fasted, the Holy Spirit said, “Separate Barnabas and Saul for me, for the work to which I have called them.”

3 Т огава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. Апостолите Савел и Варнава в Кипър

Then, when they had fasted and prayed and laid their hands on them, they sent them away.

4 И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър.

So, being sent out by the Holy Spirit, they went down to Seleucia. From there they sailed to Cyprus.

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.

When they were at Salamis, they proclaimed the word of God in the Jewish synagogues. They had also John as their attendant.

6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

When they had gone through the island to Paphos, they found a certain sorcerer, a false prophet, a Jew, whose name was Bar Jesus,

7 к ойто беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

who was with the proconsul, Sergius Paulus, a man of understanding. This man summoned Barnabas and Saul, and sought to hear the word of God.

8 Н о магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.

But Elymas the sorcerer (for so is his name by interpretation) withstood them, seeking to turn aside the proconsul from the faith.

9 Н о Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза:

But Saul, who is also called Paul, filled with the Holy Spirit, fastened his eyes on him,

10 О , ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?

and said, “Full of all deceit and all cunning, you son of the devil, you enemy of all righteousness, will you not cease to pervert the right ways of the Lord?

11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.

Now, behold, the hand of the Lord is on you, and you will be blind, not seeing the sun for a season!” Immediately a mist and darkness fell on him. He went around seeking someone to lead him by the hand.

12 Т огава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение. Проповедта в Антиохия Писидийска

Then the proconsul, when he saw what was done, believed, being astonished at the teaching of the Lord.

13 А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.

Now Paul and his company set sail from Paphos, and came to Perga in Pamphylia. John departed from them and returned to Jerusalem.

14 А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

But they, passing on from Perga, came to Antioch of Pisidia. They went into the synagogue on the Sabbath day, and sat down.

15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.

After the reading of the law and the prophets, the rulers of the synagogue sent to them, saying, “Brothers, if you have any word of exhortation for the people, speak.”

16 Т ака Павел стана, помаха с ръка и каза: Израелтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

Paul stood up, and beckoning with his hand said, “Men of Israel, and you who fear God, listen.

17 Б ог на този Израелски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.

The God of this people chose our fathers, and exalted the people when they stayed as aliens in the land of Egypt, and with an uplifted arm, he led them out of it.

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

For a period of about forty years he put up with them in the wilderness.

19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

When he had destroyed seven nations in the land of Canaan, he gave them their land for an inheritance, for about four hundred fifty years.

20 С лед това им даваше съдии до пророк Самуил.

After these things he gave them judges until Samuel the prophet.

21 П осле поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

Afterward they asked for a king, and God gave to them Saul the son of Kish, a man of the tribe of Benjamin, for forty years.

22 И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: "Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля."

When he had removed him, he raised up David to be their king, to whom he also testified, ‘I have found David the son of Jesse, a man after my heart, who will do all my will.’

23 О т неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израел Спасител, Исус,

From this man’s offspring, God has brought salvation to Israel according to his promise,

24 с лед като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия Израелев народ.

before his coming, when John had first preached the baptism of repentance to Israel.

25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете.

As John was fulfilling his course, he said, ‘What do you suppose that I am? I am not he. But behold, one comes after me the sandals of whose feet I am not worthy to untie.’

26 Б ратя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение.

Brothers, children of the stock of Abraham, and those among you who fear God, the word of this salvation is sent out to you.

27 З ащото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.

For those who dwell in Jerusalem, and their rulers, because they didn’t know him, nor the voices of the prophets which are read every Sabbath, fulfilled them by condemning him.

28 Б ез да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби.

Though they found no cause for death, they still asked Pilate to have him killed.

29 И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.

When they had fulfilled all things that were written about him, they took him down from the tree, and laid him in a tomb.

30 Н о Бог Го възкреси от мъртвите.

But God raised him from the dead,

31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа.

and he was seen for many days by those who came up with him from Galilee to Jerusalem, who are his witnesses to the people.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

We bring you good news of the promise made to the fathers,

33 ч е Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалом: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих."

that God has fulfilled the same to us, their children, in that he raised up Jesus. As it is also written in the second psalm, ‘You are my Son. Today I have become your father.’

34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: "Ще ви дам верните милости, обещани на Давид."

“Concerning that he raised him up from the dead, now no more to return to corruption, he has spoken thus: ‘I will give you the holy and sure blessings of David.’

35 З ащото и в друг Псалом казва: "Няма да оставиш Твоя Светия да види тление."

Therefore he says also in another psalm, ‘You will not allow your Holy One to see decay.’

36 З ащото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление.

For David, after he had in his own generation served the counsel of God, fell asleep, and was laid with his fathers, and saw decay.

37 А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление.

But he whom God raised up saw no decay.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете;

Be it known to you therefore, brothers, that through this man is proclaimed to you remission of sins,

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

and by him everyone who believes is justified from all things, from which you could not be justified by the law of Moses.

40 З атова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

Beware therefore, lest that come on you which is spoken in the prophets:

41 " Погледнете, презрители, изумете се и погинете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой."

‘Behold, you scoffers, and wonder, and perish; for I work a work in your days, a work which you will in no way believe, if one declares it to you.’”

42 К огато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.

So when the Jews went out of the synagogue, the Gentiles begged that these words might be preached to them the next Sabbath.

43 И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.

Now when the synagogue broke up, many of the Jews and of the devout proselytes followed Paul and Barnabas; who, speaking to them, urged them to continue in the grace of God.

44 Н а следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.

The next Sabbath almost the whole city was gathered together to hear the word of God.

45 А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

But when the Jews saw the multitudes, they were filled with jealousy, and contradicted the things which were spoken by Paul, and blasphemed.

46 Н о Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.

Paul and Barnabas spoke out boldly, and said, “It was necessary that God’s word should be spoken to you first. Since indeed you thrust it from you, and judge yourselves unworthy of eternal life, behold, we turn to the Gentiles.

47 З ащото така ни заповяда Господ, като каза: "Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята."

For so has the Lord commanded us, saying, ‘I have set you as a light for the Gentiles, that you should bring salvation to the uttermost parts of the earth.’”

48 И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

As the Gentiles heard this, they were glad, and glorified the word of God. As many as were appointed to eternal life believed.

49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.

The Lord’s word was spread abroad throughout all the region.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си.

But the Jews stirred up the devout and prominent women and the chief men of the city, and stirred up a persecution against Paul and Barnabas, and threw them out of their borders.

51 А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.

But they shook off the dust of their feet against them, and came to Iconium.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

The disciples were filled with joy with the Holy Spirit.