1 С лед тези неща и това проявление на вярност асирийският цар Сенахирим дойде и влезе в Юдея, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги превземе.

After these things, and this faithfulness, Sennacherib king of Assyria came, and entered into Judah, and encamped against the fortified cities, and thought to win them for himself.

2 А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му беше да воюва против Йерусалим,

When Hezekiah saw that Sennacherib had come, and that he was purposed to fight against Jerusalem,

3 с е посъветва с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

he took counsel with his princes and his mighty men to stop the waters of the springs which were outside of the city; and they helped him.

4 И като се събра много народ, запълниха всички извори и потока, който течеше сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

So many people gathered together, and they stopped all the springs, and the brook that flowed through the middle of the land, saying, “Why should the kings of Assyria come, and find much water?”

5 Е зекия се ободри и съгради пак цялата стена, която беше съборена, направи кулите ѝ по-високи, съгради и другата стена отвън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

He took courage, and built up all the wall that was broken down, and raised it up to the towers, and the other wall outside, and strengthened Millo in David’s city, and made weapons and shields in abundance.

6 Ц арят постави военачалници над народа и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, им говорѝ насърчително:

He set captains of war over the people, and gathered them together to him in the wide place at the gate of the city, and spoke comfortably to them, saying,

7 Б ъдете силни и храбри, не бойте се, нито се плашете от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него.

“Be strong and courageous, don’t be afraid nor dismayed for the king of Assyria, nor for all the multitude who is with him; for there is a greater with us than with him.

8 С него са плътски мишци; с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И народът се успокои от думите на Юдейския цар Езекия.

With him is an arm of flesh; but with us is Yahweh our God to help us, and to fight our battles.” The people rested themselves on the words of Hezekiah king of Judah.

9 С лед това асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Йерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдейския цар Езекия и до цяла Юдея, които бяха в Йерусалим, да кажат:

After this, Sennacherib king of Assyria sent his servants to Jerusalem, (now he was before Lachish, and all his power with him), to Hezekiah king of Judah, and to all Judah who were at Jerusalem, saying,

10 Т ака казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате и чакате в Йерусалим обсадата му?

Thus says Sennacherib king of Assyria, “In whom do you trust, that you remain under siege in Jerusalem?

11 Н е ви ли мами Езекия и ще ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

Doesn’t Hezekiah persuade you, to give you over to die by famine and by thirst, saying, ‘Yahweh our God will deliver us out of the hand of the king of Assyria?’

12 Е зекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юдея и Йерусалим: Само пред един жертвеник да се кланяте и върху него да кадите?

Hasn’t the same Hezekiah taken away his high places and his altars, and commanded Judah and Jerusalem, saying, ‘You shall worship before one altar, and on it you shall burn incense?’

13 Н е знаете ли какво сторих аз и бащите ми на всички племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тези земи да избавят някак земята си от ръката ми?

Don’t you know what I and my fathers have done to all the peoples of the lands? Were the gods of the nations of the lands in any way able to deliver their land out of my hand?

14 К ой от всички богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави народа си от ръката ми, за да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

Who was there among all the gods of those nations which my fathers utterly destroyed, that could deliver his people out of my hand, that your God should be able to deliver you out of my hand?

15 И така, сега да не ви мами Езекия и да не ви убеждава по този начин, и не му вярвайте; защото никой бог, на който и да било народ или царство, не е могъл да избави народа си от моята ръка и от ръката на бащите ми - че вашият Бог ли ще може да ви избави от ръката ми?

Now therefore don’t let Hezekiah deceive you, nor persuade you in this way, neither believe him; for no god of any nation or kingdom was able to deliver his people out of my hand, and out of the hand of my fathers. How much less will your God deliver you out of my hand?”

16 И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

His servants spoke yet more against Yahweh God, and against his servant Hezekiah.

17 Т ой писа и писма да хули Господа, Израелевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тези земи не избавиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своя народ от ръката ми.

He also wrote letters insulting Yahweh, the God of Israel, and to speak against him, saying, “As the gods of the nations of the lands, which have not delivered their people out of my hand, so shall the God of Hezekiah not deliver his people out of my hand.”

18 Т огава извикаха на юдейски със силен глас към йерусалимския народ, който беше на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, за да превземат града;

They cried with a loud voice in the Jews’ language to the people of Jerusalem who were on the wall, to frighten them, and to trouble them; that they might take the city.

19 и говориха за йерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

They spoke of the God of Jerusalem, as of the gods of the peoples of the earth, which are the work of men’s hands.

20 З атова цар Езекия и пророк Исая, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

Hezekiah the king, and Isaiah the prophet the son of Amoz, prayed because of this, and cried to heaven.

21 Т огава Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в светилището на бога си, тези, които бяха излезли от чреслата му, го убиха там с меч.

Yahweh sent an angel, who cut off all the mighty men of valor, and the leaders and captains, in the camp of the king of Assyria. So he returned with shame of face to his own land. When he had come into the house of his god, those who came out of his own bowels killed him there with the sword.

22 Т ака Господ избави Езекия и йерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други и ги ръководеше на всяка страна.

Thus Yahweh saved Hezekiah and the inhabitants of Jerusalem from the hand of Sennacherib the king of Assyria, and from the hand of all others, and guided them on every side.

23 М нозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на Юдейския цар Езекия; така че оттогава нататък той се възвеличаваше пред всички народи. Край на царуването на Езекия

Many brought gifts to Yahweh to Jerusalem, and precious things to Hezekiah king of Judah; so that he was exalted in the sight of all nations from thenceforth.

24 В това време Езекия се разболя до смърт; и като се помоли на Господа, Той му говорѝ и му даде знамение.

In those days Hezekiah was sick even to death: and he prayed to Yahweh; and he spoke to him, and gave him a sign.

25 Н о Езекия не отдаде на Господа според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна върху него и Юдея и Йерусалим.

But Hezekiah didn’t render again according to the benefit done to him; for his heart was lifted up: therefore there was wrath on him, and on Judah and Jerusalem.

26 О баче Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и йерусалимските жители, така че Господният гняв не дойде върху тях в Езекиевите дни.

Notwithstanding Hezekiah humbled himself for the pride of his heart, both he and the inhabitants of Jerusalem, so that Yahweh’s wrath didn’t come on them in the days of Hezekiah.

27 И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отбрани вещи,

Hezekiah had exceeding much riches and honor: and he provided him treasuries for silver, and for gold, and for precious stones, and for spices, and for shields, and for all kinds of goodly vessels;

28 с ъщо и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло и обори за всякакви животни и огради за стада.

storehouses also for the increase of grain and new wine and oil; and stalls for all kinds of animals, and flocks in folds.

29 П ри това той си направи градове и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

Moreover he provided him cities, and possessions of flocks and herds in abundance; for God had given him very much substance.

30 С ъщият този Езекия запълни и горния извор на водата на Гион и я отведе направо долу, на запад от Давидовия град. Така Езекия успя във всичките си дела.

This same Hezekiah also stopped the upper spring of the waters of Gihon, and brought them straight down on the west side of David’s city. Hezekiah prospered in all his works.

31 Н о относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, което беше в сърцето му.

However concerning the ambassadors of the princes of Babylon, who sent to him to inquire of the wonder that was done in the land, God left him, to try him, that he might know all that was in his heart.

32 А останалите дела на Езекия и добрините му са записани във Видението на пророк Исая, Амосовия син, и в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

Now the rest of the acts of Hezekiah, and his good deeds, behold, they are written in the vision of Isaiah the prophet the son of Amoz, in the book of the kings of Judah and Israel.

33 И Езекия заспа с бащите си и го погребаха в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и цяла Юдея и йерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.

Hezekiah slept with his fathers, and they buried him in the ascent of the tombs of the sons of David: and all Judah and the inhabitants of Jerusalem did him honor at his death. Manasseh his son reigned in his place.