1 З атова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Therefore you are without excuse, O man, whoever you are who judge. For in that which you judge another, you condemn yourself. For you who judge practice the same things.

2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.

We know that the judgment of God is according to truth against those who practice such things.

3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?

Do you think this, O man who judges those who practice such things, and do the same, that you will escape the judgment of God?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

Or do you despise the riches of his goodness, forbearance, and patience, not knowing that the goodness of God leads you to repentance?

5 Н о с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,

But according to your hardness and unrepentant heart you are treasuring up for yourself wrath in the day of wrath, revelation, and of the righteous judgment of God;

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

who “will pay back to everyone according to their works:”

7 в ечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

to those who by patience in well-doing seek for glory, honor, and incorruptibility, eternal life;

8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

but to those who are self-seeking, and don’t obey the truth, but obey unrighteousness, will be wrath and indignation,

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,

oppression and anguish, on every soul of man who does evil, to the Jew first, and also to the Greek.

10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.

But glory, honor, and peace go to every man who does good, to the Jew first, and also to the Greek.

11 П онеже Бог не гледа на лице.

For there is no partiality with God.

12 З ащото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

For as many as have sinned without law will also perish without the law. As many as have sinned under the law will be judged by the law.

13 З ащото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани

For it isn’t the hearers of the law who are righteous before God, but the doers of the law will be justified

14 ( понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

(for when Gentiles who don’t have the law do by nature the things of the law, these, not having the law, are a law to themselves,

15 п о това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)

in that they show the work of the law written in their hearts, their conscience testifying with them, and their thoughts among themselves accusing or else excusing them)

16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие. Юдеите и Моисеевият закон

in the day when God will judge the secrets of men, according to my Good News, by Jesus Christ.

17 Н о ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,

Indeed you bear the name of a Jew, and rest on the law, and glory in God,

18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,

and know his will, and approve the things that are excellent, being instructed out of the law,

19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,

and are confident that you yourself are a guide of the blind, a light to those who are in darkness,

20 н аставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

a corrector of the foolish, a teacher of babies, having in the law the form of knowledge and of the truth.

21 т огава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

You therefore who teach another, don’t you teach yourself? You who preach that a man shouldn’t steal, do you steal?

22 Т и, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

You who say a man shouldn’t commit adultery. Do you commit adultery? You who abhor idols, do you rob temples?

23 Т и, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?

You who glory in the law, through your disobedience of the law do you dishonor God?

24 П итам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

For “the name of God is blasphemed among the Gentiles because of you,” just as it is written.

25 П онеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

For circumcision indeed profits, if you are a doer of the law, but if you are a transgressor of the law, your circumcision has become uncircumcision.

26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

If therefore the uncircumcised keep the ordinances of the law, won’t his uncircumcision be accounted as circumcision?

27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?

Won’t the uncircumcision which is by nature, if it fulfills the law, judge you, who with the letter and circumcision are a transgressor of the law?

28 З ащото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;

For he is not a Jew who is one outwardly, neither is that circumcision which is outward in the flesh;

29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

but he is a Jew who is one inwardly, and circumcision is that of the heart, in the spirit not in the letter; whose praise is not from men, but from God.