1 З атова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.

А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?

И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

5 Н о с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,

а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

Който ще въздаде на всеки според делата му:

7 в ечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,

скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.

а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

11 П онеже Бог не гледа на лице.

Понеже Бог не гледа на лице.

12 З ащото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.

13 З ащото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани

Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

14 ( понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

15 п о това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)

по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие. Юдеите и Моисеевият закон

в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

17 Н о ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,

Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,

знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:

19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,

ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

20 н аставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,

21 т огава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22 Т и, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Ти,който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

23 Т и, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?

Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

24 П итам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

25 П онеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?

и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

28 З ащото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;

Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.