1 Н е съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 А ко на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.

На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

3 Е то моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:

Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;

4 Н ямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?

Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?

5 Н ямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?

6 И ли само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

7 К ой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 П о човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

9 З ащото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,

Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,

10 и ли го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.

11 А ко ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

Ако ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

12 А ко други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

13 Н е знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?

Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

14 Т ака и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Н о аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

Но аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

16 З ащото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.

Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

17 П онеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:

18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.

И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

19 З ащото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.

Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

20 З а юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.

На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

21 З а тези, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон.

На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

22 З а слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

23 В сичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.

Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

24 Н е знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.

Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние - нетленен.

И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.

26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям - не като че бия въздуха;

И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

27 н о уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.

но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.