1 Т огава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

2 И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

3 И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца, та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

4 Т огава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.

И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

5 Т ой ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.

И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

6 И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.

И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с те.

7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.

А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте те и идете да ги пасете.

8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.

А те рекоха: Не можем догде не се съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

9 Д окато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.

Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си, защото тя ги пасеше.

10 А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.

А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи, та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

12 Я ков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.

И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й и, че е син на Ревека; а тя се завтече, та извести на баща си.

13 А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.

А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, завтече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.

14 Л аван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил

И Лаван му рече: Наистина, ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

15 С лед това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата?

16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;

А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата - Рахил.

17 н а Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

На Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18 И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

19 Л аван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.

И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

20 И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.

И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

21 С лед това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея.

След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

22 И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение.

И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.

А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25 Н о на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

Но на сутринта, ето, че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

27 З авършѝ сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.

Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата,която ще ми вършиш още седем години.

28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30 И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работѝ на Лаван още седем години. Потомството на Яков

И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.

31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.

А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

32 И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим, защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще обикне.

33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже Господ чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон.

И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон+.

34 П ак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий.

Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий

35 И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.

И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.