1 Г оспод говори още на Моисей, като каза:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

2 А ко някой съгреши и извърши престъпление против Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено в залог, или ограби ближния си, или го изнуди;

Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си;

3 и ли намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; или ако извърши грях, какъвто хората вършат,

или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо съгреши той между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава,

4 т огава, ако е съгрешил и е виновен, нека върне ограбеното или придобитото чрез неправда, или повереното му нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

5 и ли каквото и да е нещо, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и му прибави една пета; в деня, когато бъде обвинен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

6 П ри свещеника нека принесе на Господа приноса си за престъпление - овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за вина;

При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за престъпление;

7 и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа и ще му се прости за каквото и да било, което е сторил; за всичко, в което се е провинил. Изисквания към свещениците при принасяне на жертвите

и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.

8 Г оспод каза още на Моисей:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

9 З аповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.

Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато.

10 С вещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.

Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтарът, и да го тури при олтара.

11 Т огава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.

А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси.

13 Д а се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва.

Да се направи огънят да гори непрекъснато, на олтара; не бива да угасва.

14 Е то и закона за хлебната жертва: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред жертвеника.

Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара.

15 И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебната жертва и от елея му, и целия тамян, който е на хлебната жертва, да ги изгори на жертвеника като негов спомен, за благоухание на Господа.

И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара като негов спомен, за благоухание Господу.

16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свято място; да го ядат в двора на шатъра за срещане.

А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат.

17 Д а не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както са приносът за грях и приносът за вина.

Да се не пече с квас.От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление.

18 В секи мъжки представител от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните приноси чрез огън във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свят.

Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет.

19 Г оспод каза още на Моисей:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

20 Е то приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за вечна хлебна жертва, половината сутрин и половината вечер.

Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принасят Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран и половината вечер.

21 П ри това да се сготви с елей; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебната жертва за благоухание на Господа.

На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу.

22 Д а го принесе онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

23 В сяка хлебна жертва, принесена от свещеника, да се изгаря цяла; да не се яде.

Всеки хлебен принос, принесен от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде.

24 Г оспод каза още на Моисей:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

25 К ажи на Аарон и синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и приносът за грях пред Господа; пресвято е.

Говори на Аарона и на синовете му, като речеш, Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е.

26 С вещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

27 В сичко, което се допре до месото на приноса, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място.

Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му опръсканото да се опере на свето място.

28 А пръстеният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се изтрива и да се мие с вода.

А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода.

29 В секи от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; то е пресвято.

Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да яде от него; то е пресвето.

30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; той трябва да бъде изгорен с огън.

И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.