Левит 6 ~ Левит 6

picture

1 Г оспод говори още на Моисей, като каза:

Господь сказал Моисею:

2 А ко някой съгреши и извърши престъпление против Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено в залог, или ограби ближния си, или го изнуди;

– Если кто-то согрешит и нарушит верность Господу, обманув другого, солгав о том, что ему было вверено, оставлено на его попечение или украдено им,

3 и ли намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; или ако извърши грях, какъвто хората вършат,

а также если он найдет чье-либо пропавшее добро и не скажет об этом, если он поклянется ложно в чем-нибудь или совершит какой-нибудь другой грех, какими грешат люди, –

4 т огава, ако е съгрешил и е виновен, нека върне ограбеното или придобитото чрез неправда, или повереното му нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

если он согрешит и этим провинится, то он должен возвратить то, что украл или взял вымогательством, что было доверено ему или то, что пропало, а он нашел,

5 и ли каквото и да е нещо, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и му прибави една пета; в деня, когато бъде обвинен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

или то, в чем он клялся ложно, что бы это ни было. Он должен возместить все целиком, добавить к этому пятую часть стоимости и отдать хозяину в тот день, когда он приносит жертву повинности.

6 П ри свещеника нека принесе на Господа приноса си за престъпление - овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за вина;

А в расплату он должен привести к священнику жертву повинности Господу: барана из отары, должной стоимости и без изъяна.

7 и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа и ще му се прости за каквото и да било, което е сторил; за всичко, в което се е провинил. Изисквания към свещениците при принасяне на жертвите

Тогда священник совершит для него отпущение перед Господом, и он будет прощен за все, что сделал и в чем провинился. Дополнительные правила о жертве всесожжения

8 Г оспод каза още на Моисей:

Господь сказал Моисею:

9 З аповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.

– Дай Аарону и его сыновьям повеление: «Вот правила о всесожжении: пусть жертва всесожжения остается на жертвеннике, где она была сожжена, всю ночь до утра, и пусть на жертвеннике поддерживают огонь.

10 С вещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.

Пусть священник наденет льняную одежду и льняное нижнее белье, сметет пепел жертвы всесожжения, которую пожрало на жертвеннике пламя, и положит рядом с жертвенником.

11 Т огава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

Затем пусть он снимет эту одежду, наденет другую и вынесет пепел за лагерь на чистое место.

12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.

Огонь на жертвеннике нужно поддерживать, он не должен угасать. Пусть каждое утро священник подкладывает дрова, раскладывает на огонь всесожжение и сжигает жир жертв примирения.

13 Д а се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва.

Огонь нужно поддерживать на жертвеннике постоянно, он не должен угасать». Дополнительные правила о жертве хлебного приношения

14 Е то и закона за хлебната жертва: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред жертвеника.

«Вот правила о хлебном приношении: сыновья Аарона должны приносить его перед Господом, к жертвеннику.

15 И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебната жертва и от елея му, и целия тамян, който е на хлебната жертва, да ги изгори на жертвеника като негов спомен, за благоухание на Господа.

Священник должен взять пригоршню лучшей муки и масла вместе с благовониями, что на хлебном приношении, и сжечь памятную часть на жертвеннике как благоухание, приятное Господу.

16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свято място; да го ядат в двора на шатъра за срещане.

Аарон и его сыновья съедят остаток приношения. Есть же его нужно пресным на святом месте, во дворе шатра собрания.

17 Д а не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както са приносът за грях и приносът за вина.

Приношение должно быть выпечено без закваски. Я даю им это как их долю в огненных жертвах Мне. Подобно жертве за грех и жертве повинности, это – великая святыня.

18 В секи мъжки представител от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните приноси чрез огън във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свят.

Всякий потомок Аарона мужского пола может есть это. Это его постоянная доля в огненных жертвах Господу в грядущих поколениях. Все, что прикоснется к этому, станет свято».

19 Г оспод каза още на Моисей:

Еще Господь сказал Моисею:

20 Е то приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за вечна хлебна жертва, половината сутрин и половината вечер.

– Вот приношение, которое Аарон и его сыновья должны приносить Господу в день, когда они принимают помазание: десятая часть ефы лучшей муки как постоянное хлебное приношение – половину утром и половину вечером.

21 П ри това да се сготви с елей; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебната жертва за благоухание на Господа.

Готовь его с маслом на противне, пропитай его как следует маслом и разломай на куски; это будет благоухание, приятное Господу.

22 Д а го принесе онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

Сын, который будет преемником Аарона, помазанным священником, будет готовить приношение. Это – постоянная доля Господа, ее следует сжигать целиком.

23 В сяка хлебна жертва, принесена от свещеника, да се изгаря цяла; да не се яде.

Любое хлебное приношение священника следует сжигать целиком. Его нельзя есть. Дополнительные правила о жертве за грех

24 Г оспод каза още на Моисей:

Господь сказал Моисею:

25 К ажи на Аарон и синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и приносът за грях пред Господа; пресвято е.

– Скажи Аарону и его сыновьям: «Вот правила о жертве за грех: ее следует закалывать перед Господом на том месте, где закалывают жертву всесожжения. Это великая святыня.

26 С вещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

Священник, который приносит эту жертву, будет есть ее в святом месте, во дворе шатра собрания.

27 В сичко, което се допре до месото на приноса, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място.

Все, что прикоснется к мясу жертвы, станет свято, а если ее кровь брызнет на одежду, выстирай ее в святом месте.

28 А пръстеният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се изтрива и да се мие с вода.

Глиняный горшок, в котором готовится мясо, нужно разбить, а если оно готовится в бронзовом, горшок нужно очистить и вымыть.

29 В секи от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; то е пресвято.

Все мужчины в семье священников могут есть это. Это – великая святыня.

30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; той трябва да бъде изгорен с огън.

Но жертву за грех, кровь которой вносят в шатер собрания, чтобы совершить отпущение в святилище, есть нельзя. Ее нужно сжечь».