1 Д умите на Массовия цар Лемуил, на които го поучи майка му:

Высказывания Лемуила, царя. Изречения, которой научила его мать:

2 К акво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? И какво, сине на моите оброци?

«О сын мой, сын моего чрева, о сын мой – ответ на молитвы мои,

3 Н е давай силата си на жените, нито пътищата си - на тези, които погубват царете.

не давай своей силы женщинам, мощи своей – губительницам царей.

4 Н е е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие?

Не царям, Лемуил, не царям пить вино, не правителям жаждать хмельного питья,

5 Д а не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните.

чтобы, напившись, они не забыли закона и не лишили всех угнетенных прав.

6 Д авайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино - на огорчения духом,

Дайте хмельное питье погибающим, вино – тем, кто скорбит жестоко;

7 з а да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.

пусть выпьют и бедность свою забудут и не вспомнят больше своих невзгод.

8 О тваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват;

Говори за тех, кто не может сказать сам за себя, для защиты прав всех обездоленных.

9 о тваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. Възхвала на добродетелната жена

Говори, отстаивая справедливость; защищай права бедных и нищих». Добродетельная жена

10 К ой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

Хорошая жена – кто ее найдет? Камней драгоценных она дороже.

11 С ърцето на мъжа ѝ уповава на нея; и няма да му липсва печалба.

Всем сердцем верит ей муж, с ней он не будет в убытке.

12 Т я ще му донася добро, а не зло, през всички дни на живота си.

Она приносит ему добро, а не зло во все дни своей жизни.

13 Т ърси вълна и лен и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.

Она выбирает шерсть и лен и охотно трудится своими руками.

14 Т я е като търговските кораби - донася храната си отдалеч.

Она подобна купеческим кораблям – издалека добывает свой хлеб.

15 П ри това става, докато е още тъмно, и дава храна на дома си, и определената работа - на слугините си.

Затемно она встает, готовит пищу своей семье и дает служанкам работу.

16 Р азглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.

Присматривает поле и покупает его; на заработанное ею насаждает виноградник.

17 О пасва кръста си със сила и укрепва мишците си.

С жаром принимается за работу, ее руки крепки для ее трудов.

18 К ато схваща, че търгуването ѝ е полезно, светилникът ѝ не угасва през нощта.

Она понимает, что торговля ее доходна; не гаснет ночью ее светильник.

19 С лага ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката.

Руки свои на прялку кладет, пальцы ее держат веретено.

20 О тваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.

Для бедняка она открывает ладонь и протягивает руки нуждающимся.

21 Н е се бои от снега за дома си; защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.

В снег не боится за свою семью: вся ее семья одевается в алые одежды.

22 П рави си завивки от дамаска; облеклото ѝ е от висон и морав плат.

Она делает покрывала для своей постели, одевается в тонкий лен и пурпур.

23 М ъжът ѝ е известен в портите, когато седи между местните старейшини.

Мужа ее уважают у городских ворот – со старейшинами страны место его.

24 Т я тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците;

Она делает льняные одежды и продает их и поставляет купцам пояса.

25 с ила и достолепие са облеклото ѝ; и тя гледа весело към бъдещето.

Одевается силою и достоинством и весело смотрит она в завтрашний день.

26 О тваря устата си с мъдрост и законът на езика ѝ е благ.

Она говорит с мудростью, и доброе наставление на ее языке.

27 Д обре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде.

Она смотрит за делами своей семьи, хлеб безделья она не ест.

28 С иновете ѝ стават и я облажават; и мъжът ѝ я хвали, като казва:

Ее дети встают и благословенной ее зовут, также муж – и хвалит ее:

29 М ного дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките.

«Много есть хороших жен, но ты превзошла их всех».

30 П релестта е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

Прелесть обманчива и красота мимолетна, но женщина, что боится Господа, достойна хвалы.

31 Д айте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите.

Дайте ей награду, которую она заслужила, пусть дела ее славят ее у городских ворот.