1 В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма.

В год смерти царя Уззии я видел Владыку, сидящего на престоле, высоком и превознесенном, и края Его одеяния наполняли храм.

2 Н ад Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.

Над Ним парили серафимы, и у каждого было по шесть крыльев: двумя крыльями они закрывали свои лица, двумя закрывали ноги и двумя летали.

3 Т е викаха един през друг: Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя.

Они восклицали друг другу: – Свят, свят, свят Господь Сил; вся земля полна Его славы!

4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим.

От звука их голосов дрогнули косяки дверей, и храм наполнился дымом.

5 Т огава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

И тогда я воскликнул: – Горе мне! Я погиб! Я человек с нечистыми устами, и живу среди народа с нечистыми устами, а глаза мои видели Царя, Господа Сил.

6 Т огава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара.

Тогда один из серафимов подлетел ко мне, держа горящий уголь, который он взял щипцами с жертвенника.

7 И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен.

Он коснулся им моих уст и сказал: – Вот, это прикоснулось к твоим устам; твоя вина снята, и твой грех отпущен.

8 П осле чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене.

Затем я услышал голос Владыки, говорящего: – Кого Мне послать? И кто пойдет для Нас? И я сказал: – Вот я. Пошли меня!

9 Т ой каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете.

Он сказал: – Пойди и скажи этому народу: «Слушать слушайте, но не понимайте, смотреть смотрите, но не разумейте».

10 Н аправи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени.

Ожесточи сердце этого народа, закрой их уши и сомкни им глаза, чтобы они не смогли увидеть глазами, услышать ушами и понять сердцем, чтобы не обратились и не получили исцеление.

11 Т огава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем;

Тогда я спросил: – Надолго ли это, Владыка? И Он ответил: – Пока города не лягут руинами и не останутся без жителей; пока дома не будут брошены, и поля не будут опустошены и разграблены;

12 д окато Господ отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много.

пока Господь не изгонит всех и страна не будет совершенно заброшена.

13 Н о още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът ѝ.

И пусть в ней останется десятая часть ее жителей, она будет снова опустошена. Но как от теревинфа и от дуба остается корень, когда их срубят, так и святое семя будет ей корнем.