1 С помни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

Вспомни, о Господь, что случилось с нами, взгляни и посмотри на бесчестие наше.

2 Н аследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

Наследие наше досталось чужим, дома наши – иноземцам.

3 О станахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

Мы стали сиротами – отца лишились, матери наши овдовели.

4 В одата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

Воду свою мы пьем за плату, отдаем деньги за наши же дрова.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

Преследуют нас по пятам, мы измучены и не находим покоя.

6 П ротегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

Мы протягивали руку к Египту и Ассирии, чтобы насытиться хлебом.

7 Б ащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

Наши отцы грешили – их уже нет, а мы несем наказание за их беззакония.

8 С луги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

Рабы господствуют над нами, и некому вызволить нас из их рук.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

Рискуя своей жизнью, мы добываем хлеб свой, потому что меч подстерегает нас в пустыне.

10 К ожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

Кожа наша раскалилась от сильного голода, как будто побывала в печи.

11 И знасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

Женщин бесчестят на Сионе, девушек – в городах иудейских.

12 Ч рез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

Вожди повешены руками захватчиков, старцев они не уважают.

13 М ладежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

Юноши трудятся за жерновами, и мальчики падают под ношами дров.

14 С тарейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

Старцы перестали сидеть у городских ворот, юноши больше не поют.

15 П рестана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

Радость покинула наши сердца, танцы наши сменились плачем.

16 В енецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

Упал венец с головы нашей, горе нам, согрешившим!

17 З атова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

Слабеют из-за этого сердца наши, и мрак затмевает глаза.

18 П оради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

Опустела гора Сион, и шакалы бродят по ней.

19 Т и, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

Ты, о Господь, – Царь навеки, престол Твой – из поколения в поколение.

20 З ащо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

Почему же Ты до сих пор не вспомнил нас? Почему оставляешь нас на столь долгое время?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

Верни нас к Себе, Господи, и мы возвратимся, обнови наши дни подобно дням, давно миновавшим.

22 а ко не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

Или Ты полностью отверг нас, и гневу Твоему нет меры?