1 В спомни, о Господь, что случилось с нами, взгляни и посмотри на бесчестие наше.

Спомни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

2 Н аследие наше досталось чужим, дома наши – иноземцам.

Наследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

3 М ы стали сиротами – отца лишились, матери наши овдовели.

Останахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

4 В оду свою мы пьем за плату, отдаем деньги за наши же дрова.

Водата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

5 П реследуют нас по пятам, мы измучены и не находим покоя.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

6 М ы протягивали руку к Египту и Ассирии, чтобы насытиться хлебом.

Протегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 Н аши отцы грешили – их уже нет, а мы несем наказание за их беззакония.

Бащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

8 Р абы господствуют над нами, и некому вызволить нас из их рук.

Слуги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

9 Р искуя своей жизнью, мы добываем хлеб свой, потому что меч подстерегает нас в пустыне.

Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

10 К ожа наша раскалилась от сильного голода, как будто побывала в печи.

Кожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

11 Ж енщин бесчестят на Сионе, девушек – в городах иудейских.

Изнасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

12 В ожди повешены руками захватчиков, старцев они не уважают.

Чрез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

13 Ю ноши трудятся за жерновами, и мальчики падают под ношами дров.

Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

14 С тарцы перестали сидеть у городских ворот, юноши больше не поют.

Старейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

15 Р адость покинула наши сердца, танцы наши сменились плачем.

Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

16 У пал венец с головы нашей, горе нам, согрешившим!

Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

17 С лабеют из-за этого сердца наши, и мрак затмевает глаза.

Затова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

18 О пустела гора Сион, и шакалы бродят по ней.

Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

19 Т ы, о Господь, – Царь навеки, престол Твой – из поколения в поколение.

Ти, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

20 П очему же Ты до сих пор не вспомнил нас? Почему оставляешь нас на столь долгое время?

Защо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

21 В ерни нас к Себе, Господи, и мы возвратимся, обнови наши дни подобно дням, давно миновавшим.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

22 И ли Ты полностью отверг нас, и гневу Твоему нет меры?

ако не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.