1 S eñor, recuerda lo que nos ha sucedido; ¡míranos, y toma en cuenta nuestro oprobio!

Спомни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

2 N uestra heredad ha pasado a manos ajenas; nuestras casas son ahora de gente extraña.

Наследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

3 N os hemos quedado huérfanos, sin padre; nuestras madres se han quedado como viudas.

Останахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

4 P agamos por el agua que bebemos, y hasta la leña tenemos que comprarla.

Водата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

5 E stamos sujetos a la persecución; nos fatigamos, no tenemos reposo.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

6 S uplicantes extendimos la mano a los egipcios, y a los asirios les rogamos saciarnos de pan.

Протегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 N uestros padres pecaron, y murieron, ¡pero a nosotros nos tocó llevar el castigo!

Бащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

8 A hora los esclavos son nuestros señores, y no hay quien nos libre de sus manos.

Слуги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

9 D esafiando a los guerreros del desierto, arriesgamos la vida para obtener nuestro pan.

Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

10 E l hambre nos hace arder en fiebre; ¡tenemos la piel requemada como un horno!

Кожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

11 E n Sión violaron a nuestras mujeres; ¡en las ciudades de Judá violaron a nuestras doncellas!

Изнасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

12 A los príncipes los colgaron de las manos; ¡no mostraron ningún respeto por los viejos!

Чрез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

13 A nuestros mejores hombres los obligaron a moler; ¡a nuestros niños los agobiaron bajo el peso de la leña!

Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

14 Y a no se ven ancianos sentados a la puerta; los jóvenes dejaron de cantar.

Старейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

15 P ara nuestro corazón terminó la alegría; nuestras danzas se volvieron cantos de dolor.

Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

16 S e nos cayó de la cabeza la corona; ¡Pobres de nosotros! ¡Somos pecadores!

Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

17 P or eso tenemos triste el corazón; por eso los ojos se nos han nublado.

Затова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

18 T an asolado está el monte de Sión que por él merodean las zorras.

Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

19 P ero tú, Señor, eres el rey eterno; ¡tu trono permanecerá por toda la eternidad!

Ти, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

20 ¿ Por qué te has olvidado de nosotros? ¿Por qué nos has abandonado tanto tiempo?

Защо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

21 ¡ Restáuranos, Señor, y nos volveremos a ti! ¡Haz de nuestra vida un nuevo comienzo!

Възвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

22 L o cierto es que nos has desechado; ¡muy grande ha sido tu enojo contra nosotros!

ако не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.