1 E n los montes de Efraín había un hombre llamado Micaía,

Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

2 q ue un día le confesó a su madre: «Esas mil cien monedas de plata que te robaron, de las cuales me hablaste y por las cuales maldijiste al ladrón, yo las tomé y están en mi poder.» Entonces su madre le dijo: «¡Que el Señor te bendiga, hijo mío!»

Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.

3 Y cuando Micaía le devolvió las mil cien monedas de plata robados, ella dijo: «Por ti, hijo mío, voy a consagrar todo este dinero al Señor, para que se haga una imagen tallada, y otra de fundición. Así que te devuelvo el dinero.»

И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.

4 A l devolverle Micaía el dinero, su madre tomó doscientas monedas de plata y se las llevó a un fundidor, quien con esa plata talló una imagen y fundió otra, las cuales colocó en casa de Micaía,

Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.

5 y ésta se lleno de dioses. Micaía hizo también un efod y terafines, y consagró como sacerdote a uno de sus hijos.

Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.

6 E n aquellos tiempos no había rey en Israel, y cada quien hacía lo que le parecía mejor.

По това време в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.

7 U n joven levita de Belén era forastero allí. Era de la tribu de Judá,

Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.

8 y había salido de Belén en busca de un lugar para vivir. En su camino llegó al monte de Efraín, a la casa donde vivía Micaía.

Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

9 Y Micaía le preguntó: «¿De dónde vienes?» Y el levita le respondió: «Soy de Belén de Judá. Me quedaré a vivir donde encuentre lugar.»

Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.

10 M icaía le dijo: «Quédate en mi casa, y serás para mí padre y sacerdote. Te daré diez monedas de plata al año, más ropa y comida.» El levita aceptó y se quedó,

Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.

11 y le agradó vivir con Micaía, porque lo trataba como a uno de sus hijos.

И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.

12 L uego, Micaía consagró al joven levita para que pudiera oficiar como sacerdote, y lo instaló en su casa,

Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

13 p ues decía: «Con esto, estoy seguro que el Señor me prosperará, pues tengo por sacerdote un levita.»

Тогава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.