1 Y o soy aquel que ha visto la aflicción bajo el látigo de su enojo.

Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 M e ha llevado por un sendero no de luz sino de tinieblas.

Той ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.

3 A todas horas vuelve y revuelve su mano contra mí.

Навярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 H a hecho envejecer mi carne y mi piel; me ha despedazado los huesos.

Застари плътта и кожата ми; строши костите ми.

5 H a levantado en torno mío un muro de amargura y de trabajo.

Издигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.

6 M e ha dejado en las tinieblas, como a los que murieron hace tiempo.

Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 P or todos lados me asedia y no puedo escapar; ¡muy pesadas son mis cadenas!

Обгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 G rito pidiéndole ayuda, pero él no atiende mi oración.

Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 H a cercado con piedras mis caminos; me ha cerrado el paso.

Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 C omo un oso en acecho, como león agazapado,

Стана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 m e desgarró por completo y me obligó a cambiar de rumbo.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12 T ensó su arco y me puso como blanco de sus flechas.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13 M e clavó en las entrañas las saetas de su aljaba.

заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

14 T odo el tiempo soy para mi pueblo motivo de burla.

Станах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден.

15 ¡ Me ha llenado de amargura! ¡Me ha embriagado de ajenjo!

Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16 M e ha roto los dientes, me ha cubierto de ceniza;

При това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 Y a no sé lo que es tener paz ni lo que es disfrutar del bien,

Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 y concluyo: «Fuerzas ya no tengo, ni esperanza en el Señor.»

И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

19 T an amargo como la hiel es pensar en mi aflicción y mi tristeza,

Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.

20 y lo traigo a la memoria porque mi alma está del todo abatida;

Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.

21 p ero en mi corazón recapacito, y eso me devuelve la esperanza.

Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда:

22 P or la misericordia del Señor no hemos sido consumidos; ¡nunca su misericordia se ha agotado!

че по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.

23 ¡ Grande es su fidelidad, y cada mañana se renueva!

Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.

24 P or eso digo con toda el alma: «¡El Señor es mi herencia, y en él confío!»

Господ е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

25 E s bueno el Señor con quienes le buscan, con quienes en él esperan.

Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26 E s bueno esperar en silencio que el Señor venga a salvarnos.

Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

27 E s bueno que llevemos el yugo desde nuestra juventud.

Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 D ios nos lo ha impuesto. Así que callemos y confiemos.

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

29 H undamos la cara en el polvo. Tal vez aún haya esperanza.

Нека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.

30 D emos la otra mejilla a quien nos hiera. ¡Cubrámonos de afrentas!

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 E l Señor no nos abandonará para siempre;

Защото Господ не отхвърля довека.

32 n os aflige, pero en su gran bondad también nos compadece.

Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 N o es la voluntad del Señor afligirnos ni entristecernos.

Защото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.

34 H ay quienes oprimen a todos los encarcelados de la tierra,

Да се тъпчат с крака всичките затворници на света,

35 y tuercen los derechos humanos en presencia del Altísimo,

да се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36 y aun trastornan las causas que defienden. Pero el Señor no lo aprueba.

да се онеправдава човекът в делото му - Господ не одобрява това.

37 ¿ Quién puede decir que algo sucede sin que el Señor lo ordene?

Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?

38 ¿ Acaso lo malo y lo bueno no proviene de la boca del Altísimo?

От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?

39 ¿ Cómo podemos quejarnos, si sufrimos por nuestros pecados?

Защо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 E xaminemos nuestra conducta; busquemos al Señor y volvámonos a él.

Нека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.

41 E levemos al Dios de los cielos nuestras manos y nuestros corazones.

Нека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:

42 H emos sido rebeldes y desleales, y tú no nos perdonaste.

Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 L leno de ira, no nos perdonaste; ¡nos perseguiste y nos mataste!

Покрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.

44 T e envolviste en una nube para no escuchar nuestros ruegos.

Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 E ntre los paganos hiciste de nosotros motivo de vergüenza y de rechazo.

Направил си ни като помия и смет сред племената.

46 T odos nuestros enemigos nos tuercen la boca;

Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 s on para nosotros una trampa, ¡son motivo de temor, destrucción y quebranto!

Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 ¡ Los ojos se me llenan de llanto al ver el desastre de mi ciudad amada!

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.

49 M is ojos no dejan de llorar, pues ya no hay remedio,

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,

50 a menos que desde los cielos el Señor se digne mirarnos.

докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 M e llena de tristeza ver el sufrimiento de las mujeres de mi ciudad.

Окото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.

52 M is enemigos me acosaron sin motivo, como si persiguieran a un ave;

Онези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 m e ataron y me arrojaron en un pozo, y sobre mí pusieron una piedra;

Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.

54 l as aguas me llegaron hasta el cuello, y llegué a darme por muerto.

Води стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.

55 D esde el fondo de la cárcel invoqué, Señor, tu nombre,

Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 y tú oíste mi voz; no cerraste tus oídos al clamor de mis suspiros;

Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;

57 e l día que te invoqué, viniste a mí y me dijiste: «No tengas miedo.»

приближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.

58 T ú, Señor, me defendiste; me salvaste la vida.

Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 T ú, Señor, viste mi agravio y viniste en mi defensa;

Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 t e diste cuenta de que ellos sólo pensaban en vengarse de mí.

Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 T ú, Señor, sabes cómo me ofenden, cómo hacen planes contra mí;

Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 s abes que mis enemigos a todas horas piensan hacerme daño;

думите на онези, които се повдигат против мене цял ден.

63 ¡ en todo lo que hacen soy el tema de sus burlas!

Виж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.

64 ¡ Dales, Señor, el pago que merecen sus acciones!

Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 ¡ Déjalos en manos de su obstinación! ¡Que tu maldición caiga sobre ellos!

ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 E n tu furor, Señor, ¡persíguelos! ¡Haz que desaparezcan de este mundo!

ще ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.