1 ¿ Comenzamos otra vez a recomendarnos a nosotros mismos? ¿O tenemos acaso que presentarles a ustedes, o pedir de ustedes, cartas de recomendación, como hacen algunos?

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 N uestras cartas son ustedes mismos, y fueron escritas en nuestro corazón, y son conocidas y leídas por todos.

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

3 E s evidente que ustedes son una carta escrita por Cristo y expedida por nosotros; carta que no fue escrita con tinta sino con el Espíritu del Dios vivo, y no en tablas de piedra sino en las tablas de corazones que sienten.

и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

4 É sta es la confianza que tenemos ante Dios por medio de Cristo.

Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

5 Y no es que nos creamos competentes por nosotros mismos, como si esta competencia nuestra surgiera de nuestra propia capacidad. Nuestra competencia proviene de Dios,

Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

6 p ues él nos hizo ministros competentes de un nuevo pacto, no de la letra, sino del Espíritu; porque la letra mata, pero el Espíritu vivifica.

Който ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7 S i el ministerio que llevaba a la muerte, y cuya letra estaba grabada en piedra, fue tan glorioso que los hijos de Israel no podían ni mirar el rostro de Moisés debido al resplandor que su rostro reflejaba, aunque era un resplandor efímero,

Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

8 ¿ no será más glorioso aún el ministerio del Espíritu?

как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

9 A decir verdad, si el ministerio de la condenación fue glorioso, más glorioso aún será el ministerio de la justificación;

Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

10 P ues incluso lo que fue glorioso en su momento, ya no lo es tanto si se le compara con la gloria más excelsa.

(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

11 Y si lo perecedero era glorioso, mucho más glorioso será lo permanente.

Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

12 P or lo tanto, como nosotros tenemos tal esperanza, actuamos con plena libertad.

И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

13 N o actuamos como Moisés, que se cubría el rostro con un velo para que los hijos de Israel no se fijaran en el fin de lo perecedero.

и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 P ero la mente de ellos se endureció, y hasta el día de hoy, cuando leen el antiguo pacto, llevan puesto el mismo velo, que solamente por medio de Cristo puede ser quitado.

Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

15 Y aun hasta el día de hoy, cuando leen a Moisés, el velo les cubre el corazón;

А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

16 p ero ese velo les será quitado cuando se conviertan al Señor.

но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

17 P orque el Señor es el Espíritu; y donde está el Espíritu del Señor, allí hay libertad.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

18 P or lo tanto, todos nosotros, que miramos la gloria del Señor a cara descubierta, como en un espejo, somos transformados de gloria en gloria en la misma imagen, como por el Espíritu del Señor.

А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.